Гари Гигакс - Наръчник на играча

Когато възникне нещо непредвидено, най-добре екипираните персонажи трябва да проверят какво става, докато останалите изчакват в групата. Например, Крадец може да се придвижи до врата, която да се опита да претърси за капани или да отключи ключалката. След като си свърши работата, Крадецът трябва да се върне в групата на своето място в Бойния ред. По принцип крадците не отварят врати, предпочитат да оставят тази задача на силните Бойци в случай, че има чудовище, което чака от другата страна!

Краят на играта П&Д, често идва с изразходване на ресурсите на групата — например, когато заклинателят е използвал повечето от своите магии, или няколко персонажа са ранени (загубили са половината от Жизнените си Точки, или повече) и няма алтернативни магически лечения.

Дори всичко да е наред, играта трябва да приключи 15–30 минути преди планирането за привършванене време. Останалото време се използва от Разказвача да изчисли и раздаде Точките Опит и от играчите, за да си поделят съкровището.

Ако персонажите са още в подземието, когато решат да спрат приключението, те все пак трябва да намерят път за навън и да се приберат вкъщи. Когато стигнат до безопасно място, приключението завършва.

Повечето Разказвачи позволяват пазаруване след приключението, така че персонажите могат да се заредят с предмети (например, мазнина за фенера, факли и т.н.). Ако това остане за следващата игра, играчите могат да забравят да си напазаруват и могат да се окажат в дълбокото подземие без нужната екипировка.

Играчите трябва да водят стриктен опис на нещата, които вземат със себе си, а Разказвачът трябва да проверява. И все пак всеки не трябва да забравя, че целта на играта е да забавлява, не да се пишат книги. Разказвачът трябва да толерира начинаещите играчи.

Персонажите, който стигнат до безопасно място, се завръщат към нормалния си начин на живот. „Работа в града“ може да си е приключение само по себе си. Ако разказвача има подробна информация за Родния Град на персонажите (такива детайли има в П&Д ПРАВИЛАЗА ЕКСПЕРТИ или да си измисли сам), градските приключения могат да се окажат много забавни. И в тях няма много битки.

Стойноста на съкровището, което намират персонажите, се определя от Разказвача, който поставя съкровищата и чудовищата в подземията. Разказвачът също така е отговорен за раздаването на Точки Опит на персонажите в края на приключението.

Подялбата на съкровище обикновенно се оставя на играчите, макар че някои Разказвачи имат собствени правила за това, особено тези, които играят с добре разработени приказни светове. Има няколко метода за разпределяне на съкровището, което предимно се състои от обикновенни предмети (монети, скъпоценни камъни и бижута) и магически такива (отвари, пръчки и т.н.).

Като правило, разделянето на съкровището не трябва да се основава на стойноста на свършената работа на различните персонажи. Бойците са обикновенно по-активни от другите, а крадците действат по-малко; при все че ролята се играе добре, може би няма много капани и ключалки за отваряне. Но всеки персонаж си рискува главата в подземието и заслужава възнаграждение за работата, която върши, дори и да няма много такава.

Прохождащите играчи ще трябва да използват следващия метод за подялба на съкровище. Други методи са описани в края на тази книжка. Но какъвто и метод да се използва, играчите трябва да го решат преди групата да поеме да приключенства, за да се избегнат всякакви кавги по-късно.

Магическото съкровище обикновенно се поделя първо, като от неговото рапределяне зависи и това на нормалното такова.

Всеки персонаж може да прибере по един предмет от магическото съкровище. Редът, по който това става, може да се определи от групата, или да се хвърля случаен зар. Ако се хвърля зар, всеки играч хвърля 1з20 и играчът с най-голям сбор прибира пръв. Ако се паднат еднакви числа, всеки хвърля пак. Когато всички магически съкровища намерят собственика си, разделете обикновеното съкровище.

Използвайте следния стандартен метод за подялба.

Някои магически предмети са „постоянни“. Един вълшебен меч, например, никога не се „използва“ освен по предзначение, но една отвара е само добра при първа употреба — веднъж изпита тя вече не става за нищо. Ето защо се нарича „временен“ магически предмет.