Генро - Желязната флейта - сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)

Генро:

Монахът Окю не е могъл да разбере Юнджу. Макар че са живели по едно време, между тях се е издигала огромна планина.

Дзуйен, мислейки, че е постигнал нещо в Дзен, съвсем млад монах напуснал манастира на Дзимин и тръгнал да странства из Китай, Когато след много години се върнал да посети манастира, неговият стар учител го попитал „Кажи ми каква е същността на будисткото учение?“ Дзуйен отговорил: „Ако облакът не е надвиснал над планината, лунната светлина набраздява повърхността на езерото“. Дзимин хвърлил гневен поглед кьм бившия съученик „Вече си стар. Косите ти са побелели, зъбите оредели, а имаш Все още такава представа за Дзен. Как ще избегнеш раждането и смъртта?“ От очите на Дзуйен потекли сълзи и той склонил ниско глава. След няколко минути той попитал >„Кажи ми, моля те, каква е същността на будизма?“ „Ако облакът не е надвиснал над планината — отговорил Учителят, — лунната светлина набраздява повърхността на езерото“. Преди още Дзиминда довърши изречението, Дзуйен станал Просветлен.

Ньоген:

Без дори за миг да се замисля за това, че действителността може да се отличава от изображението, Дзуйен години се е самозалъгвал с лъжливи понятия. Пътешествайки той безспорно е говорил свободно за будизма, използвайки чужди думи. И накрая той се опитал да се ограничи с фалшификат и в разговора си с Учителя. Думите сами по себе си били верни, доколкото това е възможно, но те не намирали отзвук в сърцето му. Когато Дзимин гневно му се накарал, сърцето ни Дзуйен се разтворило за първи път и той съзрял своята недъгавост. Засрамен той склонил глава и попитал Учителя си за същността на будизма. „Ако облак не е надвиснал над планината, лунната светлина набраздява повърхността на езерото“ — бил отговорът. Това не било просто описание на прекрасен пейзаж, това било послание на Буда-Дхарма. Ако слушащият го не постигне истината в този момент, Дзен ще е най-безполезното нещо на този свят.

Генро:

Дзуйен знаел как да кара лодката си по течението, но не е предполагал, че буря може да го накара да я завърти срещу течението.

Губернаторът на една от провинциите попитал Юйшан: „Разбрах, че всички будисти трябва да овладеят Шила, (принципите), Дхяна (медитацията) и Праджня (мъдростта). Следваш ли ти принципите? Практикуваш ли медитация? Постигнал ли си мъдрост?“ — „За какво са му на бедния монах толкова много излишни неща?“ „Твоето учение изглежда е много дълбоко — казал губернаторът, — но аз не го разбирам“. „Ако искаш да го поемеш, — продължил Юйшан, — трябва да се изкачиш на най-високата планина и да седнеш на върха й, или да се потопиш в най-дълбокото море и да се разходиш по дъното му. Ако не можеш да легнеш да спиш след като си освободил ума си от излишни мисли, как би могъл да хванеш и задържиш (поемеш) моя Дзен?“

Ньоген:

Който спазва принципите, може добре да медитира. Когато стане добър в медитирането, постига мъдрост. Така Шила, Дхяна и Праджня са свързани помежду си и са еднакво съществени, нито едно от тях не може да се изучава отделно. Губернаторът се е опитал да разбере учението като за пред изпит, за пост на чиновник. Самият той често назначавал хора, които са нямали дадено качество, но са имали излишък от други. Колко глупав въпрос задал той на Юйшан! Ако монахът не спазва строго принципите, той никога не ще може да изпълни медитацията си: ако медитацията му не е пълна, никога няма да постигне истинска мъдрост. Не може да се отделя внимание само на едно от трите неща.

Сега има хора, изучаващи Дзен, които пишат книги, но никога не се занимават с медитация и не водят етичен живот, и „майстори“ по Дзен, които са лишени от най-прости добродетели. Макар че бръснат главите си, носят жълти дрехи и четат сутри, те никога не ще постигнат истинското значение на Дхарма. Какво да правиш с тези подражатели?

Губернаторът не могъл да разбере прекомерно високият Дзен на Юйшан, но когато признал това, Юйшан видял, че има надежда и продължил да го наставлява.

Генро:

Планината и морето са използвани от Юйшан като примери. Изкачвайки върха или потопявайки се на дъното само ще създадете илюзии. Как бихте поместили това на върха или на дъното? На високият връх няма къде да се седне, а на голяма дълбочина няма къде човек да сложи крак. Но и този израз не разкрива цялата Истина. Какво да се прави тогава? (Той се обърнал към монасите.) Да се работи в градината или да се секат дървета.