Генро - Желязната флейта - сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)

Четвъртият свят, споменаван в „Аватамшака Сутра“, понякога се среща като „Небесно Царство“. За да стигне до този стадий, човечеството трябва да се научи да живее в света на хармонията на разума и материята, а преди това трябва да живее в света на разума. Много е важно човек да срещне Манджушри лице в лице в наши дни. Той казва: „Не виждам нищо от тази страна на вратата. Защо да влизам?“ Но къде е тази врата? И къде сте вие самите — отвън или отвътре?

Господин Минван построил манастир за Лошан и го помолил да произнесе пьрвата реч в лекционната зала. Като Майстор на манастира, Лошан седнал на трона, но не казал нищо освен думата „довиждане“, преди да се прибере в стаята си. Господин Минван влязъл при него и казал „Учението на самия Буда трябва да е било такова, като вашето днес“ (става дума за проповедта на Буда на планината Гридхракута). Лошан отговорил: „Мислих, че учението ви е чуждо, но сега разбрах, че вие имате някаква представа за Дзен“.

Ньоген:

Тези двамата са живели в Китай през VIII в., но винаги ще служат като пример за красотата на незавършеността за тези, които разбират вътрешните ценности. В будисткия храм над олтара има статуя на Буда, докато в дзенския храм няма никакви изображения. Тук Майсторът сяда на мястото на Буда, използвайки олтара като катедра за проповеди: той донася със себе си дрехи, наследени от предшественика му, облича ги преди началото на проповедта и ги сваля веднага след края и. Нашият Лошан явно е направил същото. В китайския оригинал се казва: „Той седнал на мястото си, облякъл одеждите, свалил ги и казал: Довиждане!“ Това бил краят на неговата проповед. Прекрасно! Но не допускайте вашите простодушни монаси да ви подражават! Това ще е по-лошо от статуята на Буда. Борбата срещу традиционните представи, зародила се като реакция, се затваря тогава в кула от слонова кост. Смисълът на настоящия труд е разрушаването на тази кула от слонова кост. Ако господин Минван е имал по-големи постижения в Дзен, той би изразил разочарованието си, че не е чул проповедта на Майстора, дори да е разбрал добре мълчаливият призив на Лошан.

Манастирът се разраства бавно и незабележимо като дърветата и храстите около него. Майсторът, монасите и човекът, с чиито средства е построен манастирът, само хвърлят семената, но никога не ще видят плодовете на своя труд. Защо тогава да не се наслаждават, посвещавайки настоящето на медитация? Това е учението, което Лошан е наследил от Буда през многото поколения от негови последователи.

Когато за първи път влязох в този скромен дом, в дзен-до нямаше никакви изображения и мебели, освен столче за пиано. Мълчаливо седнах на столчето, сьбирайки дланите си една до друга. Това беше моята първа проповед на тази дзен-до, а всички останали бяха само пояснения към първата. Ако някой от вас реши да прочете лекция или да напише очерк по Дзен, спомнете си тази история и щастливо си пожелайте: „Довиждане.“

Веднъж упасака Локен казал на Нан Джуан: „В къщи имам камък, който седи и лежи. Възнамерявам да извая от него Буда. Мога ли да го направя?“ Нан Джуан отговорил: „Да, можеш“. „А мога ли да не го направя?“ — продължавал упасака Локен. „Не, ти не можеш да го направиш“. — отговорил Нан Джуан.

Ньоген:

Този човек е искал да знае дали може да стане Буда. Ако не може, той е подобен на камъка. Надявал се е неговият учител Нан Джуан да го похвали за добрите му намерения, но той само казал: „Да, можеш“. Когато Лоен попитал: „А мога ли да не го направя?“ — той искал още веднъж да се убеди, очаквайки, че Нан Джуан ще му вдъхне още увереност.

Дзенът на Нан Джуан използва идеализма като въведение. Този, който иска да извая от камък Буда, трябва да го направи сам, независимо от това дали другите ще одобрят постъпката му. Ако му се иска да изпитва малко съмнение, не ще го направи. Това, което е той сега, е резултат от мислите му в миналото, а от това, което мисли сега, зависи какъв ще бъде в бъдеще. Нито Майстор, нито не-Майстор може да се меси в закона за причинноследствената връзка. Локен имал хубав камък, но решимостта му не била твърда, след като го е забелязал Нан Джуан. Това прилича на древната история за жеравчетата и селянина. Те съвсем не се уплашили, когато чули, че селянинът ще коси житото с помощта на съседа си. Но когато разбрали, че селянинът възнамерява да я коси сам, без чужда помощ, те напуснали гнездото и отлетели. По-късно Локен станал много добър ученик.