Генро - Желязната флейта - сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)

Побиват ме тръпки.

Генро:

Ранният цвят на сливата се появява, предчувствайки пролетта, и се усмихва, показвайки се иззад оградата.

Фугаи:

Обичам аромата му.

Ханту Чи попитал Татиен: „Кой управлява манастира на мястото на пропъдения монах?“ — „На колко си години?“

Фугаи:

Имате различна възраст.

Татиен подал броеницата си и попитал: „Разбираш ли?“ Ханту отговорил: „Не, не разбирам“.

Фугаи:

Ама ти не знаеш ли какво е броеница?

Татиен казал: „През деня тук има 108 наниза и през нощта са 108 също“.

Фугаи:

Нима не знаеш как е по-добре да се държиш с този обучаващ се?

Ханту бил много разстроен, че не могъл да разбере стария монах и се прибрал в къщи.

Фугаи:

Ти се опита да забиеш пирон в небето.

В къщи жена му го попитала: „Какво те разстрои така?“

Фугаи:

Не е женска работа.

Ученият разказал на жена си за случилото се.

Фугаи:

Каква полза от това? Защо искаш да докажеш правотата си, все едно че си застанал пред императора?

„Защо не се върнеш в манастира и не попиташ стария монах какво е имал предвид?“ — предложила жената.

Фугаи:

За щастие другата му половина е по-добра.

На следващия ден рано сутринта ученият-конфуцианец отишъл в манастира, където на портата срещнал старшия монах.

Фугаи:

Нещастието го следва по петите.

„Защо си дошъл толкова рано?“ — попитал старшият монах.

Фугаи:

А защо пък и не?

„Искам да видя Майстора и да му задам един въпрос“. — отговорил Ханту Чи.

Фугаи:

Знаеш ли къде е той?

„Какво всъщност те интересува?“ — попитал монахът, и ученият му повторил разказа си.

Фугаи:

Майсторът никога не е произнасял тези думи.

„Защо не попита мен?“ — попитал старшият монах.

Фугаи:

Фукльо!

Тогава Ханту Чи попитал: „Какво означава: 108 наниза денем и същото количество нощем?“

Старшият монах цъкнал три пъти с език.

Фугаи:

Навличаш си неприятности.

Накрая Ханту Чи срещнал Татиен и му задал въпроса си. Майсторът цъкнал три пъти с език.

Фугаи:

Не си мисли, че виждаш Дзен.

Десетфутовото жилище на Дзюфън никога не е имало врати.

Фугаи:

Трудно е да се влезе в него.

Всеки монах, който влиза там.

Фугаи:

Той върви по острието на меча.

Веднага вижда Дзюфън.

Фугаи:

Какво би могъл да каже?

Юанфън попитал: „Виждаш ли Дзюфън?“

Фугаи:

Наоколо само гола жица.

Монахът започнел да се колебае.

Фугаи:

Юанфън ударил монаха по устата с метличката против насекоми.

Фугаи:

Моля, вратата е отключена.

Генро:

Трудно е да се види жилището на Кишуан, но е лесно да се влезе в него. Жилището на Дзюфън може лесно да се види, но е трудно да се влезе в него. В стаята си имам още едно стихотворение:

Тази пустота няма нито вход, нито изход. Ако няма нито вход, нито изход, питам ви, монаси, как би могло да се влезе в нея?

Фугаи:

Не бих влязъл в тази стая.

Генро:

Дори на отвесната скала може да се намери вдлъбнатина, където да се поставят пръстите на крака.

Фугаи:

Това е плоската част на отвесния склон.

Генро:

Плоската земя е капан за кал.

Фугаи:

Един е принуден да извърши глупост, за да предпази от нея мнозина.

Генро:

Златните дела и до сега не са изгубили своя блясък.

Фугаи:

Поколения наред претърпяват безкрайни беди.

The Iron Flute: 100 Zen Koans, 1783–2000

Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2008 г.

Редакция: NomaD, юни 2008 г.

Публикация

Желязната флейта: сто дзенски коана. Словата на дзенските мъдреци, 2001

ИК „Шамбала“

Превод от английски

Първи съставител: Генро, 1783 г.

Японско название на книгата: Tetteki Tosui

The Iron Flute: 100 Zen Koans, by Ruth Strout McCandless

Published: 2000 by Tuttle Publishing

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8257]

Последна редакция: 2008-06-21 11:39:35

Вж, за „Диамантената сутра“ изданието „Диамантената сутра“ от Ошо, София. 1994. изд. ШАМБАЛА. Книгата съдържа превод на сутрата и коментари на Ошо.