Генро - Желязната флейта - сто дзенски коана (Словата на дзенските мъдреци)

Генро:

Видях камька, който донесе един човек в манастира. Видях също и друг камък, който Нан Джуан пазел в залата за медитация. Всички чукове в Китай не биха могли да разрушат тези два камъка.

Пайлин и упасака Паюн учели при Мадзъ, приемник на Нанюе. Веднъж, когато се срещнали на един път, Пайлин отбелязал: „Нашият дядо по Дзен казваше: «Твърдейки, че нещо е нещо, човек го губи изцяло»“. Интересно, дали е показвал това на някой? Упасака Паюн отговорил „Да“. „На кого?“ — запитал монахът. Човекът посочил себе си и казал „Ето на, този човек“. „Твоите постижения, — казал Пайлин, — са така прекрасни и дълбоки, че дори Манджушри и Субхути не биха могли да те почетат както подобава“. Тогава човекът казал на монаха: „Интересно, дали някой знае какво е имал предвид нашият дядо по Дзен?“ Монахът не отговорил, а сложил сламената си шапка и си тръгнел. „Почакай!“ — викнал след него упасака Паюн, но Пайлин дори не се обърнал.

Ньоген:

Изучаващите Дзен се стремят да постигнат природата на Буда. Те могат да я наричат същност на ума, Дхармакая, Буддхакая или свое първично „Аз“, но тези наименования са само сенки, а не истински неща, както е казал Нанюе: „Човек, твърдейки, че нещо е нещо, го губи изцяло“.

Безспорно и монахът, и упасака са постигнали Дзена на Нанюе. Но ако последният все още носи следи от постижението, монахът е вече абсолютно свободен.

Реньо, настоятел на Хонганджи, попитал Иккю, Майстор по Дзен и негов съвременник: „Чух, че сте просветлен човек. Вярно ли е това?“ „Никога не съм извършвал подобно зло“ — отговорил Иккю. Може и да е излишно да се показва Дзен на настоятеля в такъв блясък, но това илюстрира поведението на Пайлин в тази история. Източна пословица гласи: „Безполезно е да се показва злато на котка“. Не е необходимо да се излага история от Дзен на тези, на които е чуждо това учение. Човекът от нашата история демонстрира своя Дзен на съученик, но не би го направил в ежедневния живот.

Професор Гранбах от Копенхагенския университет пише: „Мистиците от всички времена изразяват всъщност едни и същи мисли. Между тях има толкова много общи неща, че дори използват едни и същи думи и илюстрации. Еднакво звучащи откъси могат да се открият и при индуса, живял две хиляди години преди новата ера, и при европейския монах от късното средновековие. Дори съвременните поети създават образи, които ни връщат към миналото, към древните писания. Причината за тази съгласуваност е залегнала в техния общ опит, Който сам по себе си е също така ясен и точен, както ежедневните наблюдения на хората в материалния свят. Тук няма място за мечти и фантазии, Мистикът се занимава с експеримент, управляващ целия му живот“. Коанът е странно нещо. Работейки над него, се пренасяте в света на опита. И колкото по-богат е този опит, толкова по-ярко пред вас се откроява блясъкът на природата на Буда. Тогава, получавайки коан, вие ще отговаряте на него така естествено, както на извикването на вашето име.

Генро:

Пред входа на пещерата са се струпали облаци, цял ден отдавайки се на безделието. Цяла нощ светлината на луната бразди вълните, но не оставя следи по водата.

Веднъж един монах попитал Шаошан: „Има ли такова изказване, което да е нито истинно, нито лъжовно?“ Шаошан отговорил: „В белия облак няма да видиш и следа от недъзи“.

Ньоген:

Шаошан бил приемник на Джашан, строгостта на който била добре известна сред манастирите. Но когато преминал през строгостта на Джашан, той се научил да изразява дълбочината на учението с една дума или една кратка фраза.

В действителност монахът попитал: „Кое е истина: настоящата свобода или освобождението?“ Повечето от нас водят борба в противоречията на истинното и лъжовното, на приятното и отвратителното. Дзен превъзхожда тези дуалистични мисли. Но започне ли някой да говори за своя Дзен, двойките чудовища се появяват пред него. Шаошан не споменал нито за абсолюта, нито за единството, нито за каквото и да било друго религиозно понятие. Той отговорил така: „В белия облак няма да видиш и следа от недъзи“.

Генро:

Нито истина, нито лъжа. Дадох ви изказване: Пазете я тридесет години, но не я показвайте на никой.

Тоудзь бил поканен на обед от едно известно столично будистко семейство. Главата на семейството сложил пред него пълна купа с трева. Тоудзъ допрял юмруци до челото си и изправил големите пръсти все едно че са рога. Тогава му донесли хубаво ядене. По-късно един монах помолил Тоудзъ да му обясни значението на странното си поведение. „Бодхисатва Авалокитешвара“. — отговорил Тоудзъ.