Фридрих Герстекер: Във водите на Ред Ривър

Изобщо той бе принуден изцяло да разчита на параходите — не само що се отнасяше до пласмента на дървата, а и за всичко, каквото му бе необходимо, за да преживява, и това беше тъй, понеже там, където живееше, все още не бе разработил нито педя земя. Можеше да оползотворява времето си по-добре, а изминеше ли още една година, повече нямаше да пипне брадва. Тогава щеше да разпродаде всичките дърва и веднага щеше да се качи на същия параход, който щеше да натовари останалите му цепеници.

През последните години Ред Ривър редовно бе прииждала през юни и от време на време бе наводнявала и неговия бряг, обаче никога досега не бе достигала до къщата му и не бе отнасяла нито един клафтер дърва. Защо му трябваше тогава да се тревожи за бъдещето?

Впрочем за да се подсигури за всеки случай, близо пред къщата му бе вързана за дебела лоза една здрава хубава лодка, която с лекота можеше да побере всички, и преди още да бе настъпило времето, когато обикновено се покачват водите на реката, той се показа достатъчно предпазлив да не цепи повече дърва, отколкото бяха абсолютно необходими, за да се задоволят нуждите на първите няколко парахода. Въпреки това той не остана без работа, защото се залови да сече дърва в гората, като ги подсичаше само наполовина. Ако нивото на реката този път наистина се качеше по-високо от обикновено, те нямаше да могат да бъдат отнесени, а когато водата отново спаднеше, щеше да му бъде много лесно пак да натрупа солидни запаси дърва.

Работата беше там, че тази година беше високосна, а хората по Мисисипи и по другите реки на Запада твърдяха, че всяка високосна година водите се спускат много по-буйни и реките прииждат много по-силно, отколкото през другите години. Не ми се вярва, че това става във всяка високосна година, обаче е факт, че най-големите наводнения, причинявани от Мисисипи, се падат все през някоя високосна година.

Ето че юни наближи и дните се заизнизваха, без реката да повиши особено нивото си. Може би за това бе виновна късната пролет, задържала снега горе в Скалистите планини толкова до късно. Но затова пък през май стана необичайно топло и когато надолу по бреговете на реката се разнесе вестта за изключително силни и продължителни дъждове, паднали в районите по горното й течение, не един от самотните пръснати тук-там дървари все пак зачакаха прииждането на реката през тази година със свити от страх сърца. Въпреки това почти целият юни измина, без нивото на водата в Ред Ривър да се покачи с повече от една-две педи. Стръмните глинести брегове на широката река все още се издигаха на двайсетина стъпки над водната повърхност.

На 29 юни се появиха първите червени води 1 1 Оттук и името на реката — Ред Ривър — Червена река. — Б.пр. и реката започна бързо да се покачва. Същевременно заваляха силни дъждове и рано сутринта на 1 юли тя изпълни цялото си корито и преля навън. Тогава обаче водата се разля и разпредели из безбройните заливи и канали на блатата и за момента, изглежда, настъпи затишие. Въпреки това течението й беше толкова силно, че малките параходи, плаващи по Ред Ривър, не можеха вече да се борят срещу него. Преди известно време само два парахода бяха минали оттук, поели нагоре по реката, и на връщане може би щяха да успеят да спрат тук на брега — в случай че се нуждаеха от дърва.

Хендерсън, тъй се казваше дърварят, гледаше съвсем спокойно талазите на бясно клокочещата река. Първо, той никак не вярваше, че водата би се покачила чак дотам, та да го застраши, и второ, нали неговата лодка му предлагаше пълна безопасност. Но затова пък жена му толкоз по-страхливо отправяше поглед към разбеснялата се стихия и щом си помислеше за самотността на мястото, където се намираше заедно с децата си, я обземаше особен страх, който трудно можеше да се потисне.

През нощта на 1-ви срещу 2-ри юли валя като из ведро и водата отново започна да се покачва, макар че вече бе изпълнила блатата на много, много мили. Привечер почти достигна прага на къщата, а имаше опасност десетината клафтера дърва, струпани зад блокхауса, да бъдат подети и отнесени от стихията.

Хендерсън се залови на работа заедно със сина си и негъра и нахвърля едната половина върху другата. По този начин намиращите се вече във водата цепеници бяха затиснати и засега не можеха да бъдат отвлечени. Привечер те привършиха работата си и бяха принудени да газят до кръста въз вода, за да се доберат до къщата. Изтеглиха лодката съвсем близо до вратата, завързаха я за прага й, вечеряха и спокойно си легнаха да спят.

Читать дальше