Евгений Гуляковски - Планета за контакт

— За този „прост“ път са били необходими милиони години еволюция.

— Какво от това? Аз говоря за резултата, за самия процес, той е прост и пределно резултативен. Значи, начинът за решаване на някакъв сложен проблем не трябва непременно да бъде по-сложен от самия проблем. Значи, има някакъв друг, неочакван, неизвестен за нас път…

Физикът с интерес гледаше Практиканта.

— И отдавна ли ти идват наум такива мъдри мисли?

— Чакай! Това е важно… Ами ако точно това е трябвало да разберем сами, без подсказване от тяхна страна, преди да… Ами ако точно в това е смисълът на експеримента? Та нали всичко най-сложно винаги е заложено в най-простото, това е диалектика!

— Ти какво, да не би да ни изнасяш лекция? — възмути се Кибернетикът, който изумено слушаше до този момент дългия монолог на Практиканта, не много приказлив обикновено.

— Ама не, моля ви, не! Сега ще ви обясня. Та това е… Имаш ли бластер?

— Бластер? Какво общо има бластерът. За какво ти е?

— Сега ще разберете. Сложи го, моля те, на най-висока интензивност. А сега, гледайте.

Практикантът се извърна и тутакси направо върху пясъчното дъно на клисурата започна бавно да се издува огромен балон от разтопен пясък. Преди още да се разпръснат облаците дим, те видяха, че там се е образувало гигантско яйце от разтопен кремък. Стените му потрепваха, сменяйки формата и очертанията си, подчинени на налягането на полетата, създадени от волята на Практиканта. После, почти веднага температурата спадна, димът се разпръсна и те видяха едно абсолютно прозрачно празно яйце, разположено върху потъмнялата от сажди напречна десетметрова площадка.

Практикантът махна с ръка към него:

— Ето така. А сега стреляйте.

— Къде да стреляме?

— По него.

— Защо?

— Стреляйте и ще разберете.

Кибернетикът сви рамене и пусна цяла серия по кристалното яйце.

Лилавите линии на зарядите се понесоха надолу и почти в същата минута се пръснаха на ослепителни плазмени мехури. Изглеждаше така, като че ли в огнения ад долу се изпаряваха стените на клисурата. Но щом утихна огънят и се наслоиха облаците прах, те отново видяха кристалното яйце, плувнало в локва разтопен базалт. То дори не се беше нагряло, по стените му играеха студени, ледени отблясъци.

— Може би ще повториш? — върху лицето на Практиканта беше изписано истинско откровено тържество и само необичайният и тържествен момент го спря да извърши още една хлапашка постъпка.

— Но какво направи с него? Как успя?

— Аз не мога да създам генератор на неутронно поле, нали?

— Разбира се, ти самият се съгласи с това.

— Аз не мога да направя генератор, но не и самото поле! Разбираш ли? Та нали ние знаем всичко за това поле! Това е една много проста функция на частицата. Генераторът е невероятно сложен, а полето си е поле. И ето, аз го облякох с кремъчна капсула.

— Защитно неутринно поле? Поле без генератор? Но това означава, че ти непрестанно трябва да го поддържаш?

— Нищо подобно. Свързах го с материята на самата капсула. Атомите на кремния при въздействие отвън се разпадат и се превръщат в енергетично неутринно поле. Аз мога да си отида, а вие си стреляйте по него до утре.

Физикът изведнъж пребледня и изпусна бластера, който Кибернетикът автоматично му бе дал. Бластерът глухо се удари в стъпалата.

— Ама, моля ви се, обяснете ми най-после какво става тук? — запита Кибернетикът.

— Изглежда, че този хлапак все пак направи звездолет… — само с устни прошепна Физикът.

— Какъв звездолет? Къде виждаш тук звездолет?

— Ето този прозрачен мехур… Това нещо може да се движи със скорост, близка до скоростта на светлината…

— Какви ги дрънкаш? Къде са двигателите? Къде е горивото?

— Там има неутринно поле… Достатъчно е един път да се промени посоката на полюсите… А за гориво може да послужи всякаква материална маса.

— Вие сте полудели! И двамата! Кое ще лети тук? Този стъклен мехур ли? По-скоро аз ще…

— Гледай! — простичко каза Практикантът.

Стъкленото яйце се приповдигна и застина неподвижно на около четири метра от земята. Неочаквано възникна тънък звънтящ звук, сякаш някъде далече се скъса струна. Яйцето трепна, размаха се във въздуха и изчезна, като остави след себе си бляскава следа от нажежени газови частици, които очертаха пътя му чак до хоризонта.

Постепенно, в зависимост от преминаването им през атмосферата, небето променяше цвета си. Отначало от тъмнозелено то стана резедаво, после светлосиньо, синьо и почти черно. Появиха се първите точки на звездите. Ослепителното кълбо на слънцето светеше откъм десния борд. Беше много странно да се виси над планетата в напълно прозрачна и почти невидима кабина. Движението не се усещаше, само дето слънцето се издигаше над хоризонта по-бързо от обикновено и под краката им се кълбеше стремително димно-зелената атмосфера.