Урсула Гуин - Градът на илюзиите

— Каква е тази барака?

— Входът към подземните помещения е от другата й страна.

— Долу има ли маршрутни компютри?

— Да.

— Някои от малките кораби готови ли са за полет?

— Всички са готови. Повечето от тях са роботизирани отбранителни кораби.

— Има ли такива с пилотирано управление?

— Има. Този, който е предназначен за Хар Ори.

Рамарен не отслабваше телепатичната хватка върху ума на шинга, а междувременно Фалк му нареди да ги отведе при споменатия кораб и да им покаже как се работи с бордовите компютри. Кен Кеняк се подчини незабавно. Фалк-Рамарен не очакваше да прояви такава готовност: съществуваха известни ограничения за телепатичния контрол, също както имаше ограничения и при хипнотичното въздействие. Инстинктът за самосъхранение често успяваше да се противопостави дори на огромно по сила външно влияние и нерядко това водеше до разсинхронизиране и преустановяване на мисловната връзка. Но изглежда предателството, което го принуждаваха да извърши, нямаше нищо общо с инстинкта за самосъхранение и Кен Кеняк ги отведе право при кораба, а сетне отговори подробно на всички зададени от Рамарен въпроси. После тримата се върнаха отново при бараката и се спуснаха в командните помещения под земята, вратата към които се отваряше с шифър и по телепатична команда. Зад нея започваше дълъг, мрачен тунел. Последваха още няколко врати, при всяка от които Кен Кеняк послушно подаваше необходимия сигнал, докато накрая стигнаха бронирана преграда, снабдена със специална защита и подсилена срещу всякакви възможни атаки и природни бедствия. Зад преградата бяха маршрутните компютри и наземният контрол.

Близо час бе изминал от краткия миг на размяна на ролите във въздушната кола. Все така смирен и безропотен, Кен Кеняк напомняше на Фалк за бедната Естрел. Но Рамарен не си правеше илюзии, че е сломил шинга — в мига, когато отслаби телепатичната си хватка Кеняк щеше да изпрати сигнал за помощ до Ес Ток, или да задейства някоя аларма и тогава другите шинги и техните послушни инструменти щяха да пристигнат тук и да му попречат. Ала друг изход нямаше — Рамарен трябваше да отслаби контрола защото се нуждаеше от своя ум. Фалк нямаше представа как се програмира компютър за свръхсветлинен полет до Уеръл, една от планетите, кръжащи около слънцето Елтаним. Само Рамарен можеше да се справи с това.

Фалк обаче, също притежаваше известни способности.

— Дай ми оръжието си — нареди той.

Кен Кеняк незабавно му подаде миниатюрния пистолет, който досега криеше в един от широките ръкави на наметалото си. Като видя това, Ори се облещи от ужас. Фалк не се опита да успокои момчето, а вместо това подхвърли подигравателно:

— Преклонение пред живота, а?

В същото време вдигна пистолета и го разгледа внимателно. Както и очакваше, той нямаше лазерен, а само парализиращ заряд и не можеше да убива. После го насочи към Кен Кеняк и натисна спусъка. В този миг Ори изпищя и се хвърли към него. Фалк завъртя оръжието към момчето. Когато отпусна спусъка двамата лежаха парализирани на земята. ФАлк почувства, че ръцете му треперят и с радост предостави командването на Рамарен. Беше си свършил работата — засега.

Рамарен знаеше, че сега не е време за колебания и скрупули. Той приближи компютрите и се захвана за работа. Вече имаше представа от бордовите компютри на въздушната кола, че навигационните принципи, които се използват от шингите се отличават от сетианските навигационни принципи — приети за универсални принципи за управление и ориентация от всички някогашни членове на Вселенския съюз и използвани от математиците на Уеръл. Някои от процесите, заложени в компютрите на шингите бяха абсолютно чужди и непознати за сетианската математическа логика, което за сетен път доказваше извънземния произход на шингите и това, че наистина са завоеватели от много далечни светове. Доскоро се беше отнасял с известно недоверие към легендите и преданията за историята и съдбата на Земята и Вселенския съюз, научени от Фалк, ала сега бе напълно убеден във верността им. В края на краищата, по професия той бе математик.

Толкова по-добре защото в противен случай едва ли щеше да се справи със задачата, която му предстоеше. Работата му отне цели пет часа. През цялото това време трябваше да заделя практически половината от вниманието си за Ори и Кен Кеняк. Далеч по-лесно беше да държи Ори в безсъзнание, отколкото да губи безценни минути, или дори часове, за да го убеждава в правотата на действията си. За щастие парализиращият пистолет се оказа изключително подходящ за тази цел и Фалк периодически прибягваше до помощта му.