Урсула Гуин - Гробниците на Атуан

Какво ли бе успяла да зърне и чуе Косила? Какво ли бяха говорили? Не можеше да си спомни. Изглежда, не смогна да каже на затворника онова, което възнамеряваше. Той винаги я объркваше със своите разкази за дракони и кули, за имената на Безименните, с желанието си да остане жив, с благодарността си за наметалото, където лежеше. И той също не каза онова, което се предполагаше. Тя дори не го попита за талисмана, който все още носеше скрит на гърдите си.

Толкова по-добре, защото Косила ги беше чула.

Но какво значение имаше туй, какво зло можеше да стори Косила? Още докато си задаваше въпроса, тя знаеше неговия отговор. Нищо не бе по-лесно от това да се убие ястреб в клетка. Мъжът беше беззащитен, окован в каменна клетка. Жрицата на Бога-крал трябваше само да изпрати тази нощ слугата си Дюби да го удуши. Или ако двамата с Дюби не познаваха Лабиринта достатъчно добре, нужно бе едно — тя да впръска през шпионката отровен прах в Рисуваната стая. Арха имаше кутии и стъкленици със зловредни вещества, някои можеха да отравят храната и водата, други насищаха въздуха и убиваха при продължително дишане. На сутринта той щеше да е мъртъв и всичко да е свършено. В Гробниците никога вече нямаше да проникне светлина.

Арха забърза по тясната каменна пътека към входа на Подземието, където я чакаше Манан, клекнал търпеливо като стар жабок в мрака. Той се безпокоеше от нейните посещения при затворника. А тя отказваше да го взема със себе си през целия път, затова се бяха разбрали така. Сега я радваше неговата близост. Поне на него можеше да се довери.

— Чуй, Манан. Ще отидеш веднага в Рисуваната стая. Кажи на мъжа, че го извеждаш, за да го заровиш жив под Гробниците. Кажи това на глас, освободи веригата и го заведи в… — тя се запъна, защото не беше решила къде да скрие затворника.

— В Подземието — рече с готовност Манан.

— Не, глупако. Заповядах да го кажеш, не да го направиш. Почакай…

Кое място беше недостъпно за Косила и нейните шпиони? Никое освен най-дълбоките подземия, най-свещените и най-потайните места от владенията на Безименните, където тя нямаше смелост да отиде. Но дали Косила не би се решила на всичко? Даже и да се боеше от местата на мрака, жрицата бе способна да потисне своя страх, за да постигне целите си. Не можеше да се каже каква част фактически от плана на Лабиринта е успяла да научи от Тара или от предишната Арха и дори от собствени тайни проучвания през минали години. Арха я подозираше, че знае повече, отколкото показва. Ала имаше една пътека, която тя положително не бе узнала, понеже се пазеше в най-дълбока тайна.

— Трябва да заведеш мъжа, където ще ти покажа, и то на тъмно. После, щом те върна обратно тук, ще изкопаеш гроб в Подземието, ще направиш ковчег, ще го заровиш празен в пръстта, така че да може да се напипа и открие, ако някой го потърси. Дълбок гроб. Разбираш ли?

— Не — каза Манан непреклонно и разстроено. — Малката ми, тази хитрост не е разумна. Не е добра. Тук не трябва да има мъж! Ще последва наказание.

— Трябва да му се отреже езикът на тоя стар глупак, да! Нима ти се осмеляваш да ме учиш какво е разумно? Аз спазвам заповедите на Силите на мрака. Последвай ме!

— Съжалявам, малка господарке, съжалявам… Те се върнаха в Рисуваната стая. Там тя почака вън в тунела, докато Манан влезе и освободи веригата от скобата в стената. Чу как дълбокият глас попита:

— Манан, а сега накъде?

И дрезгавият алт отговори мрачно:

— Господарката ми каза, че трябва да бъдеш погребан жив. В подземната гробница. Ставай!

Тя дочу как тежката верига изплющя подобно на камшик.

Затворникът излезе с ръце, завързани с кожения ремък на Манан. Манан го последва, водейки го като куче на къса каишка, само дето нашийникът беше около кръста му и каишката бе желязна. Той извърна очи към нея, ала тя духна свещта и без да промълви нито дума, пое в мрака. Веднага наложи бавния, но добре отмерен ритъм, с който вървеше без светлина из Лабиринта, като твърде леко и почти непрекъснато докосваше с пръсти стените. Манан и затворникът следваха отзад, много по-неуверени заради каишката, влачеха се и се спъваха. Трябваше обаче да вървят на тъмно. Защото тя не искаше никой от тях да научи пътеката.

Ляв завой от Рисуваната стая, пропускайки един отвор, влизаш в следващия вдясно, отминаваш един вдясно, после вървиш по дълга вита пътека и надолу по една стълба, голяма, хлъзгава и прекалено тясна за обикновената човешка стъпка. По-далеч от тази стълба Арха не беше отивала.