Тя знаеше, че реално няма избор. Поне съществуването под хомота на Императорския орден щеше да ги запази живи. Ако Сестрите на мрака можеха да направят своя избор, тогава въобще нямаше да има истински живот.
Ничи не искаше да доживее да види какво ще стане с Новия свят, създаден от омраза.
Тя си помисли, че няма защо да се тревожи за всичко това. Знаеше, че не й остава много да живее.
Но Джаганг щеше да умре преди нея. Тя щеше да се погрижи за това.
Справедливостта щеше най-накрая да бъде въздадена над Джаганг Справедливия.
Това, което Ничи не разбираше, бе защо Ричард се смее.
РИЧАРД ГЛЕДАШЕ как златистата светлина от кутията на Орден издига седемте Сестри.
При вида на тази гледка Калан го стисна здраво. Останалите в помещението наблюдаваха едновременно със страхопочитание и ужас. Никой не беше виждал подобно нещо досега, а нямаше и да види занапред.
Ричард погледна Ничи. Дори тя беше вцепенена от блестящата светлина, която обвиваше Сестрите. До нея Джаганг се смееше. Ричард видя металната яка на врата му. Императорът знаеше, че неговите хора ще владеят силата на Орден дори той да не е жив да види това с очите си. За него единствено това имаше значение. Той вярваше в своята кауза.
Сестрите, облени в златистата светлина, бяха изпълнени с възхита пред могъщата сила на Орден.
Но това бе за кратко.
Докато ги издигаше във въздуха, светлината започна да отслабва и накрая ги насочи към потъмняващото море от магьоснически пясък. Носещите се във въздуха Сестри се спуснаха плавно над земята. Започнаха да се въртят безпомощно в искрящата кехлибарена светлина. Помещението се смрачи, във въздуха затрещяха мълнии. Някои от Сестрите завикаха. Надигна се глух тътен. Песъчинките от магьосническия пясък се завихриха в танц със светлината. Искрите се съединиха с мълниите, при което самите Сестри като че засияха.
— Какво става! — изпищя Сестра Улиция.
Ричард пусна ръката на Калан и мина през тревата до ръба на магьосническия пясък, който бавно потъмняваше от медено-кехлибарен към жълто-кафяв. Разнесе се мирис на изгоряло.
— Какво става! — отново изкрещя Сестра Улиция, когато изплашеният й поглед срещна неговия.
— Прочетохте ли „Книгата на живота“? — спокойно я попита той.
— Разбира се! За да вкараш кутиите на Орден в играта, трябва да използваш „Книгата на живота“. Всички я прочетохме! Следвахме точно всяка формула и заклинание!
— Може да сте следвали инструкциите в книгата, но не сте схванали значението им. Прочели сте това, което сте искали да прочетете — формулите и заклинанията.
Някои от Сестрите изпищяха, когато една светкавица разцепи въздуха и гръмотевицата се разби почти в лицата им.
— Какво говориш! — Сестра Улиция беше бясна.
Ричард сложи ръце на кръста си.
— В самото начало на книгата има един параграф, още на първата страница. Това не е нито формула, нито заклинание, но е първото нещо, което се казва в „Книгата на живота“. Има много важна причина този текст да е там, на видно място. В своята дързост и лакомия да получите това, което искате, вие сте го пренебрегнали. Въвеждащите думи към „Книгата на живота“ са предупреждение към всеки, който използва книгата. Те гласят: „Този, който идва с омраза, няма да пребъде, понеже с омразата си изменя на самия себе си.“
— Какви ги говориш? — попита една от другите Сестри, която не се интересуваше от скучни афоризми.
— Говоря за книга с инструкции как да се използва силата на Орден. „Книгата на живота“ е първото условие, за да се използва тази сила. Магията на Орден е безкрайно опасна. Този, който я е създал, е искал да я защити. Повечето опасни магии се пазят от щитове и предпазни системи. Силата на Орден е създадена да се противопоставя на лавинния огън. Тя е много мощна и това я прави много опасна. Създателите й са разработили предпазна система, която е удивително проста и ефективна. „Този, който идва с омраза, няма да пребъде, понеже с омразата си изменя на самия себе си.“
— И какво от това! — изкрещя Сестра Улиция.
— Това предупреждение крие в себе си много смисъл. То напомня, че омразата задейства смъртоносна реакция в силата на Орден. Ако искаш да използваш Орден за разрушение, значи си човек, изпълнен с омраза. Защото само онзи, който носи омраза в сърцето си, би използвал такава сила, за да навреди другиму.
— Значи и ти не би могъл да я използваш — извика Улиция. Ти ни мразиш!
Читать дальше