Тери Гудкайнд - Камъкът на сълзите

Щом заглъхна, Ричард скочи на крака. Беше бесен. Изтича навън. Видя една тъмна фигура да тича надолу по пътеката.

От сенките в далечината изскочи нова черна светкавица. Виещата се празна ивица профуча през градината. Дърветата, разсечени през средата, започнаха да падат едно след друго. Чупеха се клони. Една каменна стена, пресечена през средата, също падна с трясък. Шумът бе оглушителен.

Когато отново настъпи тишина, Ричард се изправи. Тъкмо се канеше да хукне надолу по пътеката след Сестра Улиция, когато невидима сила го дръпна назад.

— Ричард! — извика Сестра Вирна с глас, какъвто Ричард никога не бе чувал да излиза от нейната уста. — Влизай вътре!

Той се върна в кабинета на Прелата и спря задъхан пред Сестра Вирна.

— Трябва да отида…

Тя скочи на крака и го сграбчи за ризата.

— Да отидеш къде! Да те убият? Това ще помогне ли на Калан? Сестра Улиция владее сили, каквито дори не подозираш, че съществуват!

— Но тя може да се измъкне!

— Ако го направи, поне ти ще си жив. А сега ела да ми помогнеш с това писалище. Мисля, че Прелатът е още жива.

В очите му блесна надежда.

— Сигурна ли си?

Ричард започна да разравя изпочупените парчета и да ги хвърля настрани. Най-отдолу на тежката купчина откри тялото. Сестра Вирна беше права. Прелатът бе жива, но явно бе сериозно наранена.

Сестра Вирна използва силата си, за да отмести по-тежките парчета, докато Ричард внимателно отстраняваше малките отломки, затрупали дребната жена. Беше притисната към най-долната етажерка на стената. Навсякъде по нея имаше кръв.

Когато Ричард нежно я повдигна, тя простена. Едва ли й оставаше много.

— Трябва да намерим помощ — каза той.

Сестра Вирна простря ръце над тялото.

— Ричард, тя е много зле. Чувствам някои от раните й. Повече са, отколкото мога да поема. Пък и се съмнявам, че изобщо някой ще може.

Ричард я повдигна на ръце.

— Не мога да я оставя да умре. Ако някой може да й помогне, това е Натан. Да вървим!

Около тях се разтичаха Сестри и стражи, чули оглушителния шум от силата на Сестра Улиция. Ричард не губи нито миг в обяснения. Беше се устремил към покоите на Натан и нищо не можеше да го спре. Опитваше се да държи Ан колкото се може по-нежно, докато тича, но по стоновете й можеше да разбере, че й причинява болка.

Натан ги чу да го викат и дойде откъм градината си.

— Какъв е този шум? Какво става?

— Ан. Ранена е много тежко.

Натан ги въведе в спалнята си.

— Знаех си, че тази твърдоглава жена ще си намери майстора.

Ричард внимателно положи Прелата на леглото и застана наблизо, докато Натан разпери пръсти над тялото й, за да види какви са пораженията. Сестра Вирна стоеше на прага и наблюдаваше.

Натан нави ръкавите си.

— Много е сериозно. Не знам дали ще мога да й помогна.

— Натан, трябва да опиташ!

— Разбира се, че ще опитам, момчето ми. Вие двамата чакайте отвън. Ще отнеме известно време. Поне час-два, преди да разбера дали онова, което ще направя, ще е достатъчно. Оставете на мен. Няма с какво да ми помогнете.

Сестра Вирна стоеше неподвижно, изправила гръб, докато Ричард кръстосваше напред-назад.

— Ричард, защо се тревожиш толкова за Прелата? Тя се разпореди за залавянето ти, при положение, че можеше да не слага яка на врата ти.

Ричард прокара пръсти през косата си.

— Може би защото е имала възможност да ме прибере още докато съм бил малък, но не го е направила. Оставила ме е да отрасна с родителите си. Да се радвам на любовта им. Какво по-ценно може да има в този живот, от това да бъдеш отгледан с любов? Тя би могла да ми отнеме и това. Но не го е направила.

— В такъв случай се радвам, че не си й сърдит.

Ричард продължаваше да крачи напред-назад, потънал в размисъл. След малко спря.

— Сестро, не мога да стоя тук и да не правя нищо. Ще говоря със стражите. Трябва да разберем къде са тези мои учителки и какво правят. Сигурен съм, че войниците ще го направят за мен.

— Това вероятно не би навредило. Върви да говориш с тях. Така времето ще мине по-бързо.

Ричард тръгна по мрачните дълги коридори, потънал в мисли. Трябваше да намери Сестрите Тови, Сесилия, Мериса, Ничи и Армина. Всяка от тях, ако не всичките, можеше да се окаже Сестра на мрака. Никой не знаеше каква ще бъде следващата им стъпка. Може би всички те вече го търсеха. Може би всички те…

Пронизваща болка го повали на земята. Сякаш го бяха ударили с копие през лицето. С мъка се изправи на крака. Всичко пред очите му танцуваше и се въртеше. Вдигна ръка към лицето си да провери за кръв, но не напипа нищо мокро.