Тери Гудкайнд - Камъкът на сълзите

— О, колко съжалявам, аз съм виновна за всичко това, Ричард.

— Сестро Вирна, и теб те използваха, както и мен. Ти също си жертва. Използвали са и двама ни. Но не това е най-лошото. Има едно пророчество, което казва, че в деня на зимното слънцестоене Калан ще умре. Трябва да попреча това да се случи. Мрачният Рал, моят баща, е агент на Пазителя в този свят. Ти видя белега на гърдите ми. Той е агент, който може да разкъса воала, ако намери всички необходими елементи. И знам, че няма да се замисли нито за миг, преди да го направи. Сестро Вирна, трябва да се махна оттук. Трябва да мина през бариерите.

— Ще ти помогна. С това все някак ще се справим. Но как ще се оправиш в Долината на изгубените и дали изобщо ще успееш, това не знам. Не мисля, че можеш да я прекосиш още веднъж. Яката е увеличила силата на Субстрактивната ти магия. Този път заклинанията ще се стоварят върху теб. Магията ще те намери.

— Сигурно има някакъв начин. Трябва да опитам.

Сестра Вирна се замисли за миг.

— Пазителят сигурно ще поиска да те спре, ако има вероятност да се изпълни пророчеството за неговия агент. Сестрите на мрака ще поискат да те спрат. Сигурна съм, че Лилиана не е била единствената.

— Кой я изпрати за моя учителка?

— Кабинетът на Прелата се занимава с разпределението на учителките. Но мисля, че Прелатът не ги избира лично. С подобни неща обикновено се занимават администраторките й.

— Администраторки ли, кои са те?

— Сестрите Улиция и Финела.

— Мислех, че те са просто пазачи.

— Пазачи ли? Не. Всъщност в бюрократичния смисъл може да се приеме и така. Но Прелатът притежава много повече сила от тях. Тя няма нужда от пазачи. Някои от момчетата възприемат двете Сестри като пазачи, защото именно те ги връщат всеки път, когато се опитат да се срещнат с Прелата. Някои от задълженията си изпълняват в офиса на Прелата, но иначе си имат свои собствени кабинети, където вършат по-голяма част от административната си работа.

— Може би Сестрите на мрака са решили да ме нападнат, защото са разбрали, че са разконспирирани.

— Не. Прелатът ми каза, че никой освен нея не знае.

— Възможно ли е някой да е чул разговора ви?

— Не. Тя огради стаята с въздушни щитове.

Ричард се наведе напред.

— Сестро Вирна, Лилиана притежаваше Субстрактивна магия. Щитовете на Прелата не действат срещу нея. Една от двете й администраторки е назначила Сестра Лилиана за моя учителка.

Сестра Вирна си пое дълбоко въздух.

— Както и останалите пет. Ако една от тях или и двете са чули какво ми каза Прелатът, тогава Прелатът… Кабинетът на Сестра Улиция — ето къде съм виждала тази статуйка.

Ричард я сграбчи за ръката и я дръпна от стола.

— Хайде! Щом се опитаха да ме убият, може да се опитат да убият и Прелата, преди да е предупредила някой друг.

Двамата хукнаха по стълбите през дългите коридори и напуснаха „Гийом Хол“. Прекосиха тъмните градини, втурнаха се в други дълги коридори и просторни фоайета. Кевин не беше на пост, но другият войник също познаваше Ричард и не го спря, а за Сестрите не беше забранено да влизат.

Когато видя вратата, водеща към преддверието на кабинета на Прелата, изкъртена от пантите си, Ричард разбра, че са закъснели. Спря на прага. Навсякъде бяха разхвърляни книги и листа. Влезе вътре с изваден меч, а Сестра Вирна влетя след него. Там сякаш бе вилняла гръмотевична буря. Останките от Сестра Финела се валяха на пода пред писалището й, част от тялото й бе размазано на стената. Сърцето на Сестра Вирна заудря лудо. Ричард държеше меча с две ръце. В кабинета на Прелата цареше още по-голям хаос. Книги бяха на земята, сякаш взривени от незнайна сила. Страниците им покриваха всичко наоколо. Тежкото писалище бе преобърнато. Всичко тънеше в мрак. Навън в градината също бе тъмно, само луната хвърляше бледа светлина.

Сестра Вирна запали малко огнено кълбо в дланта си. Когато то освети помещението, в мрака се очерта тъмен силует, надвесен над обърнатото писалище. Главата бавно се вдигна. Очите се втренчиха в неговите. Беше Сестра Улиция.

Ричард отскочи встрани и в същия миг в стената, пред която бе стоял, се вряза синя светкавица. Сестра Вирна отвърна на атаката с жълти пламъци. Сестра Улиция се втурна през вратата към градината, за да ги избегне. Ричард се спусна след нея. Сестра Вирна тръгна към преобърнатото писалище.

— Наведи се! — изкрещя й Ричард и самият той се метна на земята, а над него изфуча черна светкавица, която се заби в етажерките и ги разряза като с нож. Образува се черна ивица празнота, през която се виждаше не само в другата стая, но и в следващата. Посипа се мазилка, каменни отломки и дърво. Гърмът бе оглушителен.