Тери Гудкайнд - Камъкът на сълзите

Не след дълго нещото успя да се измъкне от огнения капан. От тялото му се издигаше дим. Раменете му се тресяха от смях. Пламъците угаснаха, само тук-там във въздуха прехвърчаха искри.

— По дяволите! — каза магьосникът и се обърна.

Рейчъл не знаеше какво точно означава „по дяволите“, но беше чувала Чейс да казва на Зед, че това не са думи, които трябва да чуват детски уши. Това последното също не й беше много ясно.

Вълнистите бели коси на магьосника се бяха разхвърчали във всички посоки и стърчаха на кичури.

Рейчъл и Чейс стояха на пътеката между дърветата съвсем близо до вратата на Двореца. Зед се движеше заднишком към тях, а тъмното същество не го изпускаше от погледа си. Щом магьосникът спря, то тръгна след него.

Зед издигна пред него огнена стена. Замириса на дим, чуваше се бумтене. Нещото премина безпрепятствено през огнената стена. Зед издигна втора. То премина и през нея.

Когато магьосникът отново тръгна, съществото се спря край една ниска, обгърната в лиани ограда и се втренчи в него. Изведнъж дебелите стъбла на растението сами се стрелнаха към него и започнаха да се удължават. Увиваха се около тялото му, стягайки го в здрава хватка. Зед успя да настигне другите двама.

— А сега накъде? — попита Чейс.

Зед се обърна. Имаше уморен вид.

— Да се опитаме да го затворим в градината.

Нещото се опитваше да разкъса с острите си нокти здравите стъбла, които го бяха стегнали здраво. Тримата се втурнаха към вратата. Чейс и Зед захлопнаха тежките метални крила.

От другата страна се чу вой, след това силен трясък. Един огромен зъб проби металната плоскост и Зед отскочи назад, падайки на земята. Чейс протегна ръце и натисна с цялата си тежест.

От другата страна се чуваше страхотно стържене на нокти по метална повърхност. Чейс беше плувнал в пот и кръв. Зед се изправи и му се притече на помощ.

Един нокът се пъхна между двете крила и се плъзна надолу. Скоро се показа още един. Рейчъл чуваше чудовищния смях на съществото. Чейс, напрегнал всички сили, буташе здраво и пухтеше от усилието. Вратата поддаде и изскърца.

Магьосникът се отдръпна и протегна ръце напред, разперил пръсти, сякаш опитвайки се да избута въздуха. Скърцането престана. Съществото нададе още по-силен вой.

Зед сграбчи Чейс за ръкава.

— Изчезвайте!

Чейс се дръпна от вратата.

— Това ще успее ли да го задържи?

— Едва ли. Ако тръгне към вас, вървете. Не бягайте и не стойте на едно място — това привлича вниманието му. Кажете го на всеки, когото срещнете по пътя си.

— Зед, какво е това?

Отново се чу мощен трясък и още един огромен нокът проби вратата. Рейчъл запуши уши.

— Тръгвайте! Веднага!

Чейс я грабна с една ръка през кръста и се затича по коридора.

Докато гледаше как ноктите раздират металната врата, Зед неволно докосна с пръсти камъка, скрит в тайния вътрешен джоб на робата му. Обърна се и видя как граничният надзирател отнася Рейчъл надолу по коридора. Чейс не беше направил и стотина крачки, когато едното крило изхвърча заедно с пантите от рамката на вратата, при което се чу ужасен трясък. Здравите метални панти се строшиха, все едно бяха направени от глина.

Зед отскочи миг преди обкованата със злато метална врата да полети през коридора, стоварвайки се върху една от здравите стени от полиран камък. Вдигна се облак прах, примесен с метални стружки. Зед се извърна на пети и хукна да бяга.

Съществото изскочи от Градината на живота и се втурна след него. Тялото му беше същински скелет, покрит със съсухрена обгоряла кожа. Приличаше на труп, изсушаван с години под слънчевите лъчи. Тук-там имаше разкъсвания, от които стърчеше по някоя и друга бяла кост. Това очевидно не го смущаваше ни най-малко; то беше същество от отвъдния свят и всички тези деликатности на земния живот му бяха чужди. По тялото му не се виждаше нито капка кръв.

Ако успееха да го разсекат на парчета, вероятно щяха да съумеят да го спрат. Но то беше ужасно бързо. А магията на Зед очевидно не представляваше особена заплаха за него. То бе създадено чрез Субстрактивна магия и Адитивната потъваше в тялото му като в гъба.

Може би Субстрактивната щеше да го победи, но Зед не я владееше. През последните няколко хилядолетия не се бе родил нито един магьосник с дарба за нея. Тук-там се срещаше по някой, който проявяваше желание да я овладее — Мрачният Рал бе пример за това. Но никой не се бе родил с дарбата за нея.

Не, магията на Зед нямаше да може да спре съществото. Или поне, помисли си магьосникът, не директно. Но може би все пак имаше някакъв начин?