Тери Гудкайнд - Камъкът на сълзите

— На някои промяната не им се нрави особено, магьоснико Зорандер.

В тези тъй просто изречени думи се криеше дълбок смисъл.

— В Двореца има ли някой, който да е с по-висок чин от твоя? Имам предвид освен Господаря Рал?

Тримак кръстоса ръце зад гърба си и се огледа.

— Има един човек на име Демин Нас. Той е командващият на четворките. Може да дава заповеди на всички освен на Господаря Рал.

При спомена за Демин Нас Зед въздъхна тежко.

— Той е мъртъв.

Тримак кимна и в движението му Зед като че ли долови облекчение.

— В подножието на Двореца, в сърцевината на така нареченото плато, има разположени военни части от около трийсет хиляди войници. По време на битка техните главнокомандващи ме надвишават по ранг. Но тук вътре думата на главния командир на Дворцовата стража е закон. Някои от пълководците, които познавам, ще приемат на драго сърце промяната, други не.

— Ричард ще си има достатъчно грижи с магията — имам предвид магията от отвъдния свят, — за да има време да потушава евентуални бунтове. Упълномощавам те, командире, да направиш онова, което сметнеш за необходимо, за да овладееш ситуацията. Изпълни достойно дълга си!

Тримак кимна и продължи:

— Макар да има един-единствен покрив, Народният дворец всъщност представлява цял град. Тук живеят хиляди. През него минават и заминават всякакви хора — търговци със стоката си, вехтошари с безкрайните си върволици багаж. Никой не отива единствено на изток, към полетата Азрит. Пътищата, които водят насам, са като артерии, по които се влива кръв в сърцето на Д’Хара — Народния дворец.

Вътре в самото плато има два пъти повече помещения, отколкото в Двореца. Като при всеки голям град волята на огромното множество, живеещо там, е сила, която никой владетел не би искал да види изправена срещу себе си. Затова предлагам да се затворят вътрешните порти, като по този начин се отдели Дворецът от платото. Подобно нещо не е правено от неколкостотин години насам и със сигурност ще разтревожи жителите на Д’Хара. Но съм готов да посрещна притеснените погледи. Единственият друг път, по който може да се стигне до самия Дворец, при положение че бъдат затворени вътрешните порти, е изсеченият в скалата, който се намира откъм източната страна. За да се осигурим и от тази страна, бих вдигнал моста, който свързва Двореца с него. Дори след като бъдат взети всички тези предохранителни мерки, остават още хиляди хора, живеещи в самия Дворец. Всеки от тях може да се окаже потенциален бунтовник. Нещо по-лошо, тук вътре има хиляди добре обучени войници, много от които под ръководството на хора, които не бих желал да поглеждат Господаря Рал с лошо око. Имам чувството, че новият Господар не прилича много на онзи Рал, когото те познават. Това означава, че промяната едва ли ще е по вкуса им.

Д’Хара е огромна империя. Хранителните запаси пътуват дълго, за да стигнат дотук. Може би е време някои от военните подразделения да бъдат изпратени да наглеждат сигурността на пътищата, по които се движат провизиите, особено южните, онези откъм Дивото, където съм чувал, че имало размирици. Може би ще бъде разумно броят на войниците от Дворцовата стража да се увеличи трикратно. Това, струва ми се, е възможно, ако подбера войници сред онези, на които имам доверие.

Зед се вгледа в лицето на Тримак, чийто поглед шареше непрекъснато наоколо.

— Аз не съм войник, но онова, което казваш, ми звучи логично. Дворецът трябва да бъде укрепен възможно най-добре. Как ще го направиш, е твоя работа.

— В такъв случай сутринта ще ви представя списък на онези пълководци, на които може да се има доверие. И друг — с имената на проблемните.

— Защо на мен?

Тримак не сваляше твърдия си поглед от него.

— Защото подобни заповеди трябва да излязат от устата на човек, който притежава дарба.

Зед поклати глава, мърморейки:

— Магьосниците не бива да управляват хората. Не е редно!

— Но в Д’Хара е така. Магия и стомана. Искам да осигуря безопасността на Господаря Рал. А за тази цел ми се струва, че е необходимо да се направи онова, което казах.

Зед се загледа някъде в далечината. Изведнъж почувства как тялото му едва се крепи под огромната тежест на натрупаната умора.

— Знаеш ли, Тримак, че съм се борил и съм убивал магьосници, които са се опитвали да си присвоят властта по нечестен начин?

Когато не получи отговор, Зед се обърна с лице към събеседника си и очите му се сблъскаха с твърдия поглед на командира.