Тери Гудкайнд - Лавинен огън

На моменти споменът, че е била част от тази извратена кауза, че е вярвала в налудничави идеи, способни да превърнат хората в диваци и примитиви, изпълваше Ничи с желание да сложи край на живота си. Беше убедена, че заслужава именно това. Но сега имаше изключителната възможност да помогне за извоюване на победа над Ордена. Едничката и цел сега бе да поправи грешките си от миналото — това и вдъхваше сили, това я мотивираше да продължава напред.

— Въпрос на време е Джаганг да си възвърне Алтур’Ранг — отрони Ричард в тишината.

— Да — кимна Виктор, — ако Джаганг прецени, че революцията е ограничена зад стените на Алтур’Ранг, логично е да положи съответните усилия, за да си върне града, при това, както каза и Ничи, ще се заеме с цялата си злоба и разрушителна енергия. Нашата задача пък е да му попречим. — Усмихна се мрачно към Ричард. — Опитваме се да запалим огъня на революцията, където можем, по градове и села — навсякъде, където хората проявят воля за отхвърляне на оковите на робството. Раздухваме огъня на борбата и свободата надлъж и нашир, за да не може Джаганг да го потуши толкова лесно.

— Не се залъгвай — отвърна Ричард. — Алтур’Ранг е родният му град. Именно оттам започна бунтът срещу Ордена. Всенароден бунт в града, където Джаганг е издигнал величествения си дворец, подкопава основите на учението на Императорския орден. Нали уж това е градът и дворецът, откъдето Джаганг и първосвещениците на Братството на ордена би трябвало да управляват човечеството за вечни времена в името на Създателя. А хората избраха свободата и унищожиха двореца.

Джаганг няма да търпи подобна гавра с властта му. Ако иска Орденът да оцелее и да установи владичество над Стария свят — а впрочем и над Новия, — той трябва да смаже бунта. За него това е въпрос на принципи — той смята съпротивата срещу учението на Братството за обида срещу Създателя. Императорът няма да се поколебае да изпрати в Алтур’Ранг най-опитните си и жестоки войници. Ще се опита да ви даде кървав пример. Дори мога да кажа, че според мен това ще се случи по-скоро в близко бъдеще, отколкото след време.

Виктор изглеждаше притеснен, но не и изненадан.

— Освен това не забравяй — обади се Ничи, — че избягалите братя от Братството на ордена ще се включат в редиците на яростните борци за повторно установяване властта на Императорския орден. А тези мъже не са редови войници. Засега не сме успели да направим почти нищо срещу тях.

— Всичко това е вярно, няма спор, но желязото се кове, докато е горещо. — Виктор размаха яростно юмрук. — Поне поставихме началото на онова, което трябва да се направи.

Ничи се съгласи с кимване и дори се усмихна, сякаш за да разсее мрачната картина, която лично нарисува пред събеседниците си. Знаеше, че Виктор има право, че все отнякъде трябва да се започне. Той вече бе помогнал на един народ, изгубил всичко освен надеждата си, да удари гонга на свободата. Но Ничи беше на мнение, че каквото и да са постигнали досега, не бива да губят чувство за реалност и да се заблуждават по отношение на трудностите, които ги очакват занапред.

Ако не познаваше Ричард толкова добре, Ничи вероятно би си отдъхнала да го види погълнат от важните задачи, с които им предстоеше да се заловят. Тя обаче знаеше, че когато той се фиксира върху жизненоважен за него проблем, не му пречи, когато е нужно, да се занимава и с текущи задачи, но би било ужасна грешка да се смята, че е изгубил основната си цел дори за миг. Всъщност Ричард отправи към Виктор кратко и ясно предупреждение — да не му се пречка. Ничи познаваше по погледа му, че той е погълнат от неща, които за него имат несравнимо по-голяма важност.

Най-сетне блуждаещият му поглед се спря върху Ничи.

— Ти не си била с Виктор и хората му?

Ничи изведнъж разбра защо за него е толкова важно да разнищи въпроса с войниците и конвоя с доставките — това бяха елементи от голямото уравнение. Ричард се опитва да разбере как и дали конвоят участва в илюзията, която все още го държи в плен. Това бе уравнението, което искаше да реши.

— Не — отвърна Ничи. — Никой не ни беше казал и нямахме представа какво става с теб. В мое отсъствие Виктор е тръгнал да те търси. Скоро след това аз се върнах в Алтур’Ранг. Разбрах накъде е тръгнал Виктор и тръгнах да го настигна. Привечер на втория ден от пътуването си все още бях на доста разстояние зад него, така че на третия ден тръгнах още преди съмнало, с надеждата да успея да наваксам. След близо два часа път стигнах в района и чух звуците на битката. Когато дойдох, всичко беше приключило.