Джоу Гудман: Рени

— Той се жени за теб заради парите ти — каза Мери Франсис със спокойна увереност.

Мойра въздъхна тежко в отговор на изказването на най-голямата си дъщеря.

— Всъщност — каза Меги, накланяйки букета към Рени — той се стреми към парите на Джей Мак и смята, че ти си точно членът от семейство Денъхи, който може да му ги осигури. Скай е още малка, аз не съм достатъчно красива, Мери Франсис е монахиня, а Майкъл е бременна в седмия месец.

Мойра си повея. Щеше й се да има склонност към припадъци и вече да е припаднала. Дъщерите й изобщо не се съобразяваха с нея.

— Намерихте кога да ми казвате какво мислите — троснато отвърна Рени.

Майкъл забучи събраните карфици в игленика.

— През цялото време съм ти го казвала. Но ти не искаше да слушаш.

— Трябва да ме подкрепяте сега. Трябва да сте щастливи заради мен и да ми желаете доброто. — Рени започна да се отдръпва от тях, чувстваше се като че ли я дърпат в пет различни посоки. Съвсем смътно съзнаваше, че именно тя ги принуди да отстъпят, да се засрамят и да съжаляват за безчувствеността си. И въпреки оживлението край нея, нещо друго привлече вниманието й.

Двама мъже стояха на прага на страничния параклис, като държаха шапките си в ръце и определено се чувстваха неловко в прашните си и измачкани от пътуване дрехи. Коланите с пистолетите им бяха в пълна дисхармония с обстановката. Единият от тях пристъпваше колебливо от крак на крак, като че ли събираше смелост. Другият се бе облегнал небрежно на касата на вратата, наблюдаваше и, изглежда, се забавляваше.

Рени изправи гръб. Повдигна брадичката си, докато погледът й шареше между двамата мъже. Дори без да осъзнава, тя направи една крачка, за да предпази Майкъл.

— Можем ли да направим нещо за вас? — каза тя.

„Гласът й е студен — помисли си Джарет — и остър, като ободряващи пръски изворна вода.“ Агресивно повдигнатата брадичка не го безпокоеше, но необузданият й поглед можеше да предвещава само неприятности. Усмивката на Джарет подсказа нарастващото му задоволство. „Горкият Холис Банкс.“ Джарет започна да вярва, че избраният младоженец щеше да бъде доволен от намесата му.

Зле прикритата насмешка на непознатия ги обезпокои. Погледът на Рени се премести върху другия мъж и се задържа там, докато неговите очи обходиха загриженото лице на майка й, недоумяващата физиономия на Мери, нервните пръсти на Меги, които подръпваха букета, докато накрая се спряха на профила на Майкъл. В този момент Рени разбра кой беше.

— Казвам се Итън Стоун — каза той тихо. — Дойдох за Майкъл.

„Как ли пък не!“ — помисли си Рени. Като прихвана диплите на бялата си сатенена рокля, Рени се промъкна през кръга, направен от семейството й, и стигна до Итън, без да погледне мъжа до него. Спря точно пред него и заговори с глас, който бе горчив, студен и отдалечен.

— Шерифът Стоун ли? — попита тя. — Мъжът, който отвлече сестра ми?

Джарет гледаше Рени. Всички останали гледаха Итън.

— Да — каза Итън, без да отстъпи. — Мъжът, който отвлече сестра ви.

Рени отговори без колебание. Ръката й се изви в широка дъга. На няколко сантиметра от лицето на Итън ръката й бе спряна. Не от Итън, а от Джарет. Той я блъсна настрани, изви ръцете й назад и укроти движенията й с тялото си. Тя беше зашеметена до пълна неподвижност. Всички останали — също.

Но само за пет секунди.

Майкъл се подпря на Скайлър и се изправи, като се обърна изцяло към Итън. Застана с ръце на хълбоците. Тъканта на светлосинята й блуза бе силно опъната на корема. Напредналата й бременност не можеше да не бъде забелязана. Рени знаеше, че близначката й се почувства безпомощна, когато Итън премести погледа си от лицето към утробата й. Майкъл се приготви за битка, изправи рамене и повдигна брадичката си, както Рени бе направила преди малко. След това се обърна директно към Итън:

— Кажи на този човек да пусне сестра ми.

Джарет не изчака Итън да му нареди. Впоследствие разбра, че всъщност бе държал Рени на десетина сантиметра от пода.

— Името ми е Джарет Съливан, госпожице Денъхи — каза любезно той. Бавно свали Рени, но не я пусна. Като влезе по-навътре в помещението, той затвори вратата с крак. Над главата на Рени тъмносините му очи се спряха върху корема на Майкъл. След това погледна Итън. Приятелят му беше онемял.

— Той не знаеше — измърмори Джарет.

— Разбира се, че не е знаел — рязко прошепна Рени.

Опита се да се отскубне от Джарет, но той просто я хвана още по-здраво.

Мери Франсис намери стол за майка си. Мойра, изглежда, щеше да припадне накрая. Мери свали китайското ветрило от бяла коприна, което висеше на китката на майка й, и започна да й вее. Наблюдаваше внимателно Итън, като се опитваше да прецени реакцията му от факта, че Майкъл е бременна. Преди няколко месеца Мери настояваше Майкъл да му съобщи за състоянието си, но момичето отказа. Каза, че Итън не я обича. Мери Франсис само си мислеше тогава, че Майкъл се лъже. Сега беше убедена, че Майкъл се е лъгала.