Джоу Гудман - Рени

Холис Банкс се отдръпна от приятелите си. Направи крачка към Джарет, спря и зачака.

Джарет Съливан вече си бе създал представа за избраника на Рени. Но Холис Банкс изобщо не приличаше на тази представа. Той беше висок колкото Джарет, едър, но не дебел. Имаше яки рамене, широко лице и обемист гръден кош. Тъмнокестенявата му коса бе подстригана по последната мода, разделена на път по средата и зализана назад с балсам за коса „Елджин“. Мустаците му бяха обилно намазани с брилянтин, бакенбардите следваха формата на силната му челюст. Носеше черно сако, гълъбовосини панталони и обувки, които блестяха почти колкото косата му. Устата му бе здраво стисната, тъмните му очи бяха сурови. Не приличаше на човек, който може да бъде описан като мамино синче.

„Какво ли е мислил Джей Мак? — чудеше се Джарет. Но знаеше. — Джон Макензи Уърт иска тази сватба да бъде спряна и не би се поколебал да си послужи дори с измама, за да го постигне. — Усмивката на Джарет се изкриви в самоирония. — Десет хиляди долара изглеждаха много пари в кабинета на Джей Мак. Но трябваше да поискам повече. Мога да се обзаложа, че щеше да плати.“

— Холис Банкс? — каза Джарет и спря на по-малко от две стъпки пред мъжа.

Банкс кимна отсечено. Беше стъпил здраво на краката си, с изправени рамене. В присвитите му очи се четеше любопитство и пренебрежение. Той измери Джарет от глава до пети, забелязвайки измачканите и прашни дрехи, скъсаните на коляното джинси, износените ботуши и шапката, с лента за поливане на потта. Очертанието на пистолета под шлифера не можеше да се сбърка с нещо друго.

Джарет не се трогна от неодобрението, което излъчваха едрите черти на Холис Банкс. Бутна нагоре с показалец шапката си и каза:

— Извинете, че ви прекъснах. Можем ли да поговорим някъде насаме?

Очевидно изненадан, Холис Банкс леко разтвори очи:

— Съзнавате ли, че прекъснахте сватбена церемония?

Джарет се огледа, като че досега не бе забелязал къде се намира.

Гостите бяха седнали на крайчеца на пейките, с очи, вперени в олтара, напрегнати да доловят част от разговора. Вази с нежни оранжеви, розови и бели цветя украсяваха первазите на прозорците. Шаферите зад Холис бяха облечени подобно на младоженеца — с колосани, сгънати на триъгълник кърпички в джобчето на сакото. Свещеникът гледаше към гостите; помощникът му тъкмо бе запалил свещите. Джарет се обърна към Холис.

— Ей Богу, прав сте. С изключение на това, че няма булка, по всичко прилича на сватба — каза той.

Гъста червенина изби по врата на Холис и премина през лицето му.

— Не обичам да ме правят на глупак — напрегнато каза той. — Кажете какво ви води тук и напуснете веднага.

— Тук ли?

Холис се поколеба.

— Добре — той погледна назад към шаферите. — Дайте ни три минути — обърна се и тръгна към една врата вдясно.

Джарет се ухили на шаферите.

— Май трябва да го последвам — и тръгна на крачка след Холис.

Когато останаха сами в стаичката, в която свещеникът правеше последните приготовления за церемониите и помощниците му се преобличаха, Банкс се нахвърли остро върху Джарет:

— Името ви и какъв вятър ви е довял насам?

Джарет забави отговора си, оглеждайки стаята, като че ли времето беше без значение. Изведнъж погледът му се спря на Банкс и той започна тихо да излага предложението си:

— Джарет Съливан. Току-що се срещнах с Джей Мак. Готов съм да ви предложа хиляда долара, за да оставите Рени.

Холис Банкс занемя за момент. Устните му леко се разделиха, очите му се разтвориха широко; не даваше никакъв признак, че разбира нещо. След това прихна. Смехът му беше мощен, експлозивен, от сърце. Присви очи и в ъглите им се появиха сълзи. Раменете му се разтресоха. Смееше се високо и заразително и Джарет чу, че гостите отвън също започнаха да хихикат, когато доловиха звуците на неподправено забавление, издавани от Холис.

— Извинете — каза Холис. Той извади грижливо сгънатата кърпичка от джобчето на сакото си и избърса очи. — Цели хиляда долара, а? Не ми прилича на стила на Джей Мак. Сигурен ли сте, че сте се срещнали с него?

Джарет извади ремингтона си и го насочи в гърдите на Холис. Не беше останала и следа от усмивката му или друг знак, че Джарет намира ситуацията за забавна — нищо.

— Това също е тук — каза той спокойно.

Едната от тъмните вежди на Холис се повдигна.

— Джей Мак ви е казал да ме убиете?

— Да допуснем, че не ми е казвал да не го правя.

— Разбирам — Холис се съобразяваше с пистолета. — Чудя се с кого ли иска да ме замести?