Джоу Гудман: Рени

— Не ви искам парите, господин Уърт — повтори Итън.

Той се ръкува с Джей Мак и се приготви да тръгва. Джарет Съливан го последва, но тъкмо преди да излезе, се обърна към Джей Мак. Сухо удоволствие напираше на устните му.

— Тези десет хиляди долара… — каза той. — Аз бих се заинтересувал много.

Булката беше бледа. Подобието на цвят по бузите й се дължеше на явно раздразнение. Тъмносмарагдовите й очи блестяха не от очакване, а от нетърпение. Пълните й устни се бяха сключили в права линия, което ги правеше едновременно сериозни и заплашителни. Тесните й рамене бяха изпънати, крехката й фигура — също. Дори непокорните й къдрици мируваха — яркокестеняви, пригладени и сплетени на плитки. Приличаше на жена, която се готви да влезе в битка, а не да извърви пътя до олтара.

Всички се суетяха. Рени притвори очи и с благодарност прие спокойствието, което тъмнината й осигури. Тя се опита да мисли за нещо различно, не за клетвата за вярност, която скоро трябваше да даде. Но това беше невъзможно. Постоянно си представяше, че е в главния параклис, заобиколена от дузини гости, и че повтаря думите след свещеника.

„И ще ги повторя — мислеше си тя. — Няма връщане назад, дори да исках. Но не искам. Холис Банкс е идеалният брачен партньор. Партньор. Не съпруг.“ Тя не се изненада от думите, които подбра. Сватбата й беше сделка. Можеше да признае това пред себе си, въпреки че гордостта и благоприличието не й позволяваха да го признае пред други.

Рени отвори очи. Останалите продължаваха да се суетят. Този път това я накара да се усмихне.

Скай Денъхи беше коленичила пред сестра си. Правеше последните поправки по подгъва на роклята на Рени. Малкото й овално лице гореше, кичурчета от огненочервената й коса се подаваха от гладкия й кок. Тя се щураше наоколо с уста, пълна с карфици, и никой не й обръщаше и най-малко внимание.

Меги въртеше в ръцете си букета, като редеше, и пререждаше оранжевите цветя, за да изглеждат най-добре. Дребните й деликатни черти бяха опънати, устата й се кривеше комично на една страна, докато вършеше работата си.

Мери Франсис, чието красиво лице беше очертано от монашеския й корнет, нервничеше с косата на Рени — искаше всяка фиба да е точно на мястото си и наместваше булото. Тя си тананикаше тихичко, докато работеше, като следваше мелодията, която свиреше органистът в главния параклис и ненатрапчиво припомняше на всички, че не остава много време.

Майката на булката приглаждаше сатенените ръкави на роклята на Рени. Ръцете на Мойра потреперваха леко, докато работеше, а веждите й загрижено се повдигаха. Тъмночервената й коса бе покрита с дантелен шал. От време на време поглеждаше тревожно към Рени.

— Да бдиш над мъртвец сигурно е по-забавно от това — каза Майкъл. Тя беше коленичила до Скай и вдяваше един конец.

— Майкъл! — смъмри я майка й.

— Точно така е — каза тя, без да се покае. Подаде иглата и конеца на Скай и внимателно извади карфиците от устата на сестра си. — Ако ви погледне човек, ще си помисли, че ирландците се забавляват единствено на погребение. Цялата тази суетня в последния момент, само защото Рени се препъна, разпра подгъва, изцапа роклята си и подхвърли букета, преди да му дойде времето. Ако бях малко по-суеверна, щях да кажа, че на тази сватба не й е писано да се състои.

Рени, възмутено стиснала устни, погледна към сестра си.

— Ще ти бъда благодарна, ако запазиш тези мисли за себе си. Знам, че не го правиш с лошо чувство, но вече чух всичко, което ме интересуваше, по въпроса за сватбата ми с Холис Банкс.

С вече освободената си от карфиците уста Скай продължи мисълта на Майкъл. Младото й лице излъчваше честност.

— Това не е защото не харесваме Холис. Е, но не е и защото го харесваме.

— Скайлър — каза Мойра, поклащайки отчаяно глава. „Откъде ли дъщерите ми се научиха да изразяват мнението си толкова безцеремонно? Това е влиянието на Джей Мак — помисли си тя. — И той не е тук, за да види какво е сътворил.“ — Тя не искаше да каже точно това, Рени.

— Напротив — каза Скай. — Предполагам, че с Холис всичко е наред, но не мога да си представя, че се омъжваш за човек от неговия тип.

Рени имаше силна воля, беше независима и откровена. Скай се съмняваше, че Холис оценява някое от тези качества. Той вероятно страдаше от тях.

Рени лекичко въздъхна.

— Само мога да предполагам какво се върти в главите ви. Но Холис ми подхожда чудесно. Той е мил и внимателен, и умен, и…