Джоу Гудман: Рени

Джон Макензи Уърт се завъртя в голямото си кожено кресло, когато вратата на кабинета се отвори. Кожата, с цвят на тъмно червено бургундско, съхраняваше аромата на дим от пури. Това му харесваше дори и след като се бе отказал от пурите седем месеца по-рано. Бе се споразумял за това с Господ в замяна на безопасното завръщане на дъщеря му, Мери Майкъл, и Господ го бе чул.

— Срещата ви, насрочена за два часа — каза Уилсън. — Довел е още един със себе си.

— Въведи ги, Уилсън. — Той погледна над рамото на секретаря си и видя двамата мъже, които прекрачваха прага на кабинета. — Няма значение. Те сами са намерили пътя.

Стана, заобиколи бюрото и освободи Уилсън, докато подаваше ръка на посетителите си.

И двамата изглеждаха изтощени до краен предел, сковани от денонощното пътуване с влак, с което нито единият, нито другият бяха привикнали. Нямаха вид на хора, които понасят, а още по-малко се наслаждават на затворено пространство.

Джарет отстъпи назад, докато Джей Мак протягаше ръка на Итън. В краткото време, за което прекосиха кабинета, Джарет усещаше погледа на „железничаря“. Той ги изучаваше дълго и усърдно, с непроницаемо изражение, което Джарет наблюдаваше изправен зад масата за покер.

Джей Мак беше с десетина сантиметра по-нисък от Итън, но Джарет забеляза това едва когато Уърт се отдалечи. Бащата на всичките тези Мери излъчваше авторитет и сила, които му придаваха ръст, който физически не притежаваше. Косата му беше остра, тъмноруса и бе започнала да посребрява по слепоочията. „Никаква изненада — помисли си Джарет. — При всичките тези дъщери. Истинско чудо е, че още не е напълно побелял. Или оплешивял.“

Джарет откри, че отново се хили. Това привлече вниманието на Джей Мак.

— Това е Джарет Съливан — каза Итън, след като непреклонният зелен поглед на Уърт се премести върху мъжа до него. — Помолих го да ми помогне. Заедно сме от няколко години. От времето на „Експрес“.

Сега Джарет усети натиска на вторачения поглед на Джей Мак. „Какво ли си мисли този мъж? Дали ме сравнява с Итън или с някой друг? Слушай — искаше да каже, — не замислям нищо лошо срещу никоя от дъщерите ти. Нищо.“ Вместо това той остана мълчалив и позволи на Джей Мак да продължи да го оглежда.

Джарет Съливан беше висок малко повече от шест стъпки, което го поставяше на равна нога с Итън. Приликата между двамата мъже обаче беше повърхностна. Джарет бе малко по-широк в раменете, но като цяло беше по-сух. Дългокрак, със свободно поведение, той не изглеждаше много силен. Излъчваше някакво спокойствие, някаква ленива съзерцателност, поради което изглеждаше по-малко напрегнат, отколкото бе в действителност. Лекото повдигане на единия край на устните му показваше, че Джарет — кога цинично, кога от сърце — се забавляваше с това, което ставаше около него. Никога не се дистанцираше от събитията толкова, колкото отсъстващите му тъмносини очи привидно показваха.

Дълбоките сапфирени очи бяха най-изумителната част от лицето му, потъмняло и загрубяло от слънцето. Остро изсечената челюст и патрицианският нос придаваха на физиономията му благородническа арогантност. С наболата си брада изглеждаше опасен. Косата му бе тъмноруса, по-дълга на тила, отколкото изискваше модата в Ню Йорк, но това някак си му отиваше.

— Съливан? — попита Джей Мак, престанал вече да го преценява. — Това е ирландско име, нали?

Джарет едва изтърпя щателния оглед на Джей Мак, но за разлика от Итън направи опит да отговори любезно. Не можа да се освободи и от автентичния ирландски акцент:

— Графство Уексфорд по бащина линия.

Джей Мак се подсмихна. Посочи столовете пред бюрото си и покани Итън и Джарет да седнат, докато самият остана прав, подпрян на ръба на бюрото си. Премести една черна лакирана кутия за пури до себе си. Повдигайки капака й, предложи пури на гостите си.

— Аз самият ги отказах — каза той. — Но нямам нищо против да вдишвам аромата на запалена пура. Не мисля, че с това ще наруша обета си.

Джарет си взе една, а Итън отказа. Той чу приятеля си да пита:

— Обет?

Джей Мак затвори капака, подряза и запали пурата на Джарет, преди да отговори.

— Спазарих се с Господ да откажа пушенето, ако той върне дъщеря ми невредима. — Той се наслаждаваше на дима от пурата на Джарет. След малко се изправи, въздъхна, заобиколи бюрото и стигна до креслото. Седна и насочи цялото си внимание към Итън. — Получих телеграмата ви преди няколко дни — каза той. — Струва ми се, че Господ не спазва думата си. Никога не съм споделял това с Мойра или Мери Франсис. Те ще се разочароват дълбоко, ако ме чуят да говоря по този начин, но именно това си мисля.