— Итън и аз се отделихме от главния полицейски отряд и ги преследвахме чак до Сейнт Луис — каза Джарет. — Тогава ги изгубих. Следата „изстина“. — Това още го измъчваше. Той беше добър в работата си, но трябваше да го докаже и по отношение на Ди и Хюстън. И единственият начин да го постигне, бе да хване единия от тях или и двамата, преди да напусне Ню Йорк.
— Може би Хюстън и Ди са вече в града — каза Итън, — и се съмнявам, че ние ще ги открием първи. Действахте ли според предложението ми в телеграмата?
— Да преместя семейството си ли? — попита Джей Мак. Скептицизмът ясно личеше във въпроса му. — Господин Стоун, не бих могъл да изведа Мойра и дъщерите си от Ню Йорк през тази седмица с нещо по-леко от Седма кавалерия. — Той сложи очилата си, извади часовника от джоба си и погледна колко е часът. — След деветдесет минути дъщеря ми се омъжва. Те планират и подготвят това от месеци. Новината за бягството на Хюстън ги забави само за секунда. След това веднага се върнаха към избирането на цветя за църквата и към обсъждането на сватбеното меню. Водят се по Майкъл, наистина така правят, а когато тя не се обезпокои от тази новина, и те не се обезпокоиха. Или поне се престориха, че не се тревожат.
Джарет наблюдаваше Итън под око. Приятелят му беше бледен. При споменаването на сватбата като че ли кръвта се отдръпна от лицето му. Когато Джей Мак им предложи нещо за пиене, Итън прие, след това изпи всичко на един дъх, като да бе вода. Джарет отпиваше от своето питие, а удоволствието му извираше от осъзнаването на факта, че Итън бе толкова дълбоко влюбен, че дори не можеше да мисли ясно. Вниманието на Джарет се насочи към Джон Макензи Уърт. Старият особняк беше коварен.
— Итън ми каза, че имате пет дъщери — каза той. — Коя от тях ще се обвърже в брак?
Спокойният поглед на Джей Мак се плъзна от Итън и попадна невинно на Джарет:
— Не казах ли? Мислех, че споменах, че това е Мери Рене.
Светкавичното облекчение, което Итън изпита, бързо беше помрачено от гняв, че е манипулиран:
— Искахте да ме накарате да си помисля, че става дума за Майкъл.
Джей Мак повдигна рамене, като прибра алкохола. Той занесе чашата си до бюрото и седна на края му.
— Трябваше да зная какви чувства изпитвате към дъщеря ми — каза той, без да се извини. Погледна към Джарет. — Мисля, че я обича. Какво мислите вие?
— Същото, сър — гласът на Джарет беше любезен и тържествен. Той почувства свирепия поглед на Итън, но не му отдаде значение. — Майкъл очаква ли ни?
— Не съм й съобщил — каза Джей Мак. — Страхувах се тази новина да не я накара да започне да си стяга багажа.
Джарет се съмняваше, че Итън се зарадва на това. Не бе кой знае колко стимулиращо да знаеш, че Майкъл ще направи всичко възможно, за да избегне Итън, а също така и че не усеща особен страх от престъпниците, които бяха по следите й.
— Джарет и аз обсъдихме един план, докато идвахме насам — каза Итън. — Смятаме, че Майкъл трябва да продължи обичайните си занимания. Това ще примами Хюстън и Ди. Що се отнася до безопасността на останалите членове на семейството ви, мисля, че за известно време трябва да напуснат града.
Джей Мак мълчеше. Той отпи още една глътка от питието си.
— Не мога да кажа, че ми харесва идеята Майкъл да бъде използвана за примамка, а това точно предлагате вие двамата. От друга страна, нямам надежда, че ще успея да я склоня да напусне работата си в „Кроникъл“, дори само за един ден, да не говорим за седмица или месец, които би отнело премахването на Хюстън. Мери Франсис ще бъде на съвсем сигурно място в манастира. Меги, Скай и майка им ще заминат за вилата ми в долината Хъдзън.
Джарет отмяташе наум имената на момичетата и тяхното местонахождение. Някоя не беше спомената.
Итън каза:
— И Рени ще прекара медения си месец.
„Рени — помисли си Джарет. — Защо ли ми струва толкова усилия да си спомня Рени? И защо Джей Мак се колебае да потвърди предположението на Итън?“
— С Рени ще възникне нещо като проблем — каза внимателно Джей Мак. — Не съм сигурен дали тя ще се съгласи да напусне града, след като открие, че сте тук.
Джарет не прие това мнение. Облаче синьо-сив дим се виеше във въздуха пред него. Той духна, пропъждайки го.
— Може би съпругът й ще има думата тук. — Това не беше въпрос, а констатация.
— Холис Банкс? — Джей Мак изсумтя с очевидна ирония. — Едва ли ще му издържат нервите да противоречи на Рени. Ще направи каквото тя каже.
— Нямате ли някоя дъщеря, която да прави каквото й се казва? — попита Итън, но и Джарет мислеше същото.
Читать дальше