Иван Грозев - Пореден избор

Умираха милиони наред. Тогава, точно когато Организацията по Космически Работи проследи, как метеорит е паднал и се е превърнал в причината за унищожението на половин Чикаго… пуснаха електроно-протониевата бомба. Тя действаше на принципа на сливането на електрони и протон, при което се образува огромна енергия. В онзи, паметен, летен ден руснаците удариха с TERYV II, както я наричаха. Умряха два милиарда души и бе пометена половината Северна Америка, но това освободи огромна реакция на радиационно ниво. Светът гинеше в мъка. Аз бях един от малцината, които получиха достъп до бункерите и оживях. Сега разбираш ли?! Разбираш ли, какъв бе изборът, пред който се изправи цялото човечество, но който решиха, прибързано, двама президенти?!

— Боя се, че не, учителю. — проплака младежът, осъзнал, че пагубен ужас стяга сърцето му и вледенява крайниците насред приятно прохладната нощ.

Старецът потрепера и изсъска:

— Значи времето ми на земята е било загубено безцелно. Защо ли реших да те обучавам? Защо… защо? Но станалото е минало, както сам ми напомни.

— Но, учителю, защо си мислите, че хората ще бъдат изправени пред същия онзи избор? Нали ние никога няма да забравим, какво се е случило?

Учителят с яд изкрещя:

— О, Боже… — но не завърши речта си, защото с гърлен звук се отпусна на завивките.

Ученикът прегърна безжизненото тяло и сълзи побиха по очите му:

— Какъв е бил изборът тогава?! Какъв ще бъде поредният избор?!

А в небесата звездите нашепваха с болка. Слушаше ги мъртвата душа на стареца.

— Не разбра… Той не можа да проумее… Беше единственият, за който имаше учител, но не разбра… Съжаляваме Стардъст, небесни учителю, че те посъветвахме да избереш него.

Думата взе старикът:

— Не се безпокойте звездни души — той знае, защото в него са пламъкът и сърцавитостта, защото е милосърден.

— Надяваме се, че е така, защото ние сме много по-стари от тебе, защото ние сме душите на мъртвите от преди хилядолетия и няма нито един сред нас, който да не е видял последиците от грешно избран ход при поредния избор и досега всички са грешали, когато се срещнат с него.

— Не се безпокойте — той разбра и отговорът е в сърцето му! — усмихна се мъртвата душа.

Година по-късно. Пред тълпа от малки дечица, ученикът бе станал учител и нашепваше разумни слова:

— Помнете моите думи, защото съдбата непременно ще ни изправи пред поредния избор и той може да е последен.

— И, какъв е този избор, за което казваш, че всеки един ден се изправя пред него? — разкиска се невярващо дете.

— Той е… Той е…

Последвалите думи бяха разгърнати в тишината и далечни души ги подеха, за да ги разпратят из цялата Земя и към звездите.

— Изборът…

Хиляди звезди, трилиони души се усмихнаха и подеха думите на мъдростта, говорейки в един глас:

— … да решиш дали да живееш или да умреш, дали да убиваш или сътворяваш живот, да градиш или разрушаваш… дали да бъдеш добър или зъл.

Душата на стареца се усмихна, а той промълви:

— Знаех си — той бе разбрал, отговорът бе в сърцето му!

© Иван Грозев

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/400]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:06