Александър Громов - Ватерлиния

Наплисках си лицето още малко, за да прогоня мрачните мисли, и така силно си прехапах устната, че потече кръв. На негово място щях ли да пусна противника? Как ли пък не! Че даже бих се гордял с похвалата. Току-виж предсрочно ме произведат в капитан и ме пратят на истинска подводница, а не на това изкорубено корито. Паричната награда също е нещо полезно. А той ме пусна! Капсула А–233 — до живот няма да я забравя. Ако ми излезе късметът пак да се срещнем, готов съм всичко да направя за него — майната му, че е вероятен противник! Ще умра, но ще го направя. Кълна се.

И веднага щом ми мина тази мисъл, почувствах облекчение. Сякаш бях дал някакъв тържествен обет пред Бога и хората — стана ми смешно, но си е така. А след час, по залез-слънце, най-сетне ме прибраха.

Много-много отдавна, както възрастните учат децата, които след време ще заемат местата им и също ще започнат да учат своите деца, във вселената имало само един закон, космосът бил необятен и изобилен, а човекът властвал над не по-малко от сто и петдесет свята. И имало на света мир, и мир царял в сърцата на хората.

Един от тези светове — Капка — даже не бил свят в пълния смисъл на тази дума, а по-скоро междинна станция. Но и тук живеели хора, трудели се, обичали, били или не били щастливи, мечтаели или не мечтаели да се върнат на родната планета, остарявали и в края на краищата умирали, като оставяли след себе си делата на своя труд, а понякога и деца. И децата, които се раждали на Капка, вече смятали този воден свят за свой дом.

Много, още по-много години изминали от времето, когато на планетата бил спуснат първият самоходен пристан-сал. Останките му не са се запазили. Изследователите изобщо нямали представа, че творят история. Само две поколения по-късно всяко късче от бордови дневник, всеки пожълтял от приливите и ръждата болт, принадлежащ на онези исторически времена, се смятал за достояние на колонията и принадлежал на музейната експозиция.

В желанието си да съкрати времето между два рейса любознателният транзитен пасажер непременно ще разгледа музея — разбира се, в случай че наблизо няма нещо по-интересно. Цяла една зала от този музей е посветена на изграждането на Капка на плаващ пътническо-товарен терминал, първия от общо четири, и трябва да се отбележи, че терминалът си заслужава вниманието. Между другото, музеят е разположен тъкмо в него, в сектор Алфа, на двайсета палуба, ако се брои отгоре, и на четиристотин и седма, ако се смята от ватерлинията.

Какво представлява терминалът ли? Нарязан от тераси пресечен конус, поставен върху обърната надолу полусфера с радиус един километър. Стандартната ватерлиния на терминала минава точно по линията на съприкосновение на двете фигури, заради което подводната полусферична част винаги е скрита под морското равнище и може да бъде разгледана само на музейния макет. Отдалече терминалът наподобява гигантска шамандура.

Откъдето и произхожда ласкавото му название.

Шамандурата може да се придвижва, да избягва срещата с жълтите приливи, да се бори с теченията, бурите и водовъртежите, даже да се потапя.

Когато приема или изпраща товарни ракети, тя заприличва на гигантски действащ вулкан насред океана — огнените колони пробиват проходи в плътно скупчените облаци. Системите й за управление и регенерация са едни от най-усъвършенстваните, жизнеспособността — феноменална. Във времето на окончателното си завършване Шамандурата се смятала за истинско чудо на света, без значение кое поред.

Първите плаващи пристанища, докове и транспортни шлепове не били унищожени и дори се увеличили — Шамандурата се нуждае от техническа поддръжка, а хората — от храна, работа и развлечение. Човекът не смятал да напуска Капка, а се заел сериозно със завоюването й.

А от гърлото на стабилния Канал „Земя — Капка“, само на милипарсек от планетата, изхвърчали не безумно скъпи и капризни за управление всепространствени крайцери, а обикновени тунелни съдове, понякога просто самоходни шлепове. Скоро след това корабът увисвал над Капка, разменял с Шамандурата совалки с транзитни пътници, хвърлял в океана плаващи „ютии“ с невъзвратим товар, предназначен за Капка, и бързал да отстъпи място на следващия кораб. И така продължавало много години.

Накрая се случило това, което нямало как да не се случи: Шамандурата вече не била в състояние да се справи с нарастващия товарообмен. И тогава, с цел да я облекчат, били построени три сестри-шамандури, с два пъти по-малки размери.