Томас Грийниъс - Мисията Атлантида

— Зарови пръсти в прахта!

Двамата бавно заровиха пръсти в горещите, черни вулканични камъчета и постепенно стигнаха до хладната и влажна жълта глина отдолу.

— И това ли го пише в сценария ти? — обърна се към него тя. — Много е приятно!

— Сега стрий малко глина между пръстите си!

Тя стори, каквото й беше казано, а после повдигна малка бучка глина към носа си и я помириса, сякаш, за да преживее някакво космическо откровение.

— Ето, че разбра! — изрече спокойно той.

— Това ли е всичко? — объркано го изгледа Мерседес.

— Не разбираш ли? Тази почва е прекалено мека за кацането на каквото и да било летателно средство! — изрече триумфално Конрад и й се усмихна. — Толкова с фантазиите ти за древните астронавти!

Трябваше да се досети, че простичкият му научен експеримент няма да й се понрави. Очите й се превърнаха в малки цепнатини от ярост. Конрад многократно бе ставал свидетел на подобна трансформация. Точно по този начин Мерседес се бе намърдала на мястото си в телевизията — с инат и с помощта на бащините си пари.

— Шоуто се нуждае от теб, Конрад! — изсъска тя. — Ти си астро-археолог от двадесет и първи век или каквото там се наричаш. Не си проваляй шансовете! Държа да те оставя в играта! Но отлично знаеш, че ме натискат за рейтинга. Така че, ако не играеш по правилата, нищо не ми пречи да наема на твое място някое зъбато величие, което да се прави на археолог по телевизията.

— Което ще рече какво?

— Ще рече да дадеш на откачалките, които ни гледат, онова, което искат!

— Древни астронавти ли?

Бебешкото й лице се разтопи в блажена усмивка и погледът й заискри от обожание.

— Професор Йейтс! — измърка Мерседес, обви ръце около врата му и впи устни в неговите.

Неспособен да се изтръгне от нея, нито пък да си поеме въздух, той бе принуден да й отвърне с презрителна целувка. Очевидно онова, което френският писател Молиер бе казал за драматурзите, се отнасяше и за археолозите. Проститутката в тази ситуация бе само той. Отначало започна да го прави само за себе си, после за няколко приятели и университети. Така че, какво му пречеше да не започне да получава и пари за това?!

Внезапно ги блъсна силен порив на вятър. Конската опашка на Мерседес го зашлеви през лицето. В небето над тях се материализира блестящ метален обект. Конрад заслони очи и разпозна очертанията на военен хеликоптер „Блек Хоук“, от чиито отвори стърчаха дулата на картечници.

Мерседес проследи погледа му и се смръщи.

— Какво е това?

— Неприятности!

Той протегна ръка зад гърба й и извади от раницата й 9-милиметров автоматичен пистолет „Глок“. Момичето се ококори от ужас.

— Пуснал си ме през границата с това?!

— Глупости! Купих го онзи ден в Лима — отговори той, измъкна от чантичката на колана си нов пълнител и бързо зареди пистолета. После пъхна оръжието в колана на кръста си. — Остави разговорите на мен!

Напълно изгубила дар слово, Мерседес само успя да кимне.

Хеликоптерът се снижи, а вятърът от перките му вдигна облак червен прах от върха на платото. Когато се приземи и вратите се разтвориха, отвътре изскочиха шестима войници от специалните части на САЩ в камуфлажни екипи и веднага подсигуриха периметъра. Едва след това се появи снажен млад офицер в синята бойна униформа на Военновъздушните сили — изтропа по металните стълби и веднага се насочи към Конрад.

— Доктор Йейтс? — изрече офицерът.

Конрад го изгледа. Изглеждаше приблизително на неговите години — елегантен, открит човек, когото като че ли бе виждал и преди. Лявата му ръка бе облечена в черна кожена ръкавица. Накрая археологът изрече:

— Кой пита?

— НАСА, сър. Аз съм командир Лундстрьом. Работя за баща ви, генерал Йейтс.

Конрад се вкамени.

— За какво съм му притрябвал?

— Генералът се нуждае от мнението ви по въпрос от жизненоважно значение за националната сигурност.

— Не се и съмнявам, обаче националният интерес и моят собствен са две различни понятия.

— Не и в този случай. Доколкото разбрах, вие сте персона нон грата в Университета на Аризона. И в случай, че още не сте забелязал, точно в този момент по склона на платото се катери въоръжен отряд от местните. Така че, можете да избирате: или да дойдете с мен, или да прекарате следващите няколко седмици в перуански затвор.

— Изборът ми не е богат. Ще трябва да си помисля.

— Погледнете на нещата така — продължи командир Лундстрьом. — Малката ви приятелка тук надали ще прегърне с ентусиазъм идеята да ви плаща гаранцията, когато разбере, че сте я използвали, за да внесете контрабандно в страната египетски предмет на изкуството, и да го заложите срещу свободата на много издирван южноамерикански наркобарон.