Томас Грийниъс - Мисията Атлантида

— Сестра Сергети! — представи я нейният млад придружител. А на нея представи домакина й: — Негово светейшество!

Папата надали се нуждаеше от представяне.

— Ваше светейшество! — кимна тя, когато младият йезуит затвори вратата след себе си.

Великият мъж не й се стори нито прекалено строг, нито прекалено божествен. Излъчваше по-скоро деловата аура на изпълнителен директор на голяма корпорация. Само дето неговата корпорация не следеше котировките на бордовите индекси в Ню Йорк, Лондон и Токио, нито пък изчисляваше икономическия си растеж чрез тримесечия. Неговата корпорация живееше вече в третото си хилядолетие и измерваше своя прогрес в рамките на вечността.

— Сестро Сергети! — изрече папата с искрена радост и й посочи един стол. — Отдавна не сме се виждали!

Изненадана и изпълнена с подозрения, тя приседна на стола, докато светият отец продължаваше да преглежда дейната ватиканска папка.

— Протестен митинг за озона пред централата на ООН Ню Йорк — зачете на глас той. — Глобални бойкоти срещу фармацевтичните компании. Така, като гледам, дори и личната ви интернет страница съдържа много повече послания от моите!

Светият отец вдигна очи от папката в скута си и насочи към нея ясния си, проницателен поглед.

— Понякога се питам дали тази ваша духовна обсебеност към спасението на Земята не е мотивирана от някакво по-дълбоко, неустоимо ваше желание да изкупите греховете си.

Серена се помести сконфузено върху кожената седалка, която незнайно защо й се стори твърде неудобна.

— Какъв грях по-точно да изкупя, Ваше светейшество?

— Не знам дали знаете, но аз познавах баща ви.

Тази информация й бе добре известна.

— Всъщност — продължи папата, — именно аз бях епископът, при който той дойде за съвет, когато разбра, че майка ви е бременна.

Тази информация обаче не й беше известна.

— Той много държеше майка ви да направи аборт.

— Това въобще не ме изненадва! — махна с ръка Серена, неспособна да прикрие горчивината в гласа си. — Да разбирам ли, че именно вие сте го посъветвал да не настоява за това?

— Просто му казах, че Бог е в състояние да сътвори нещо много красиво дори и от най-грозните на вид обстоятелства.

— Разбирам.

Серена не беше убедена дали папата очаква от нея да му благодари, че е спасил живота й, или просто разказва случка от миналото. Усещаше, че я изучава. Ала в погледа му нямаше нито осъдителност, нито съжаление. Просто чисто човешко любопитство.

— Има нещо, което отдавна искам да ви питам, Серена — заяви папата и тя се приведе напред. — Като се имат предвид обстоятелствата около вашето раждане, как успявате все още да обичате Исус?

— Заради обстоятелствата около неговото раждане — отговори тя. — Ако Исус не бе имал късмета да бъде единственият, истински Син Божи, то тогава щеше да бъде наречен просто копеле, а майка му Мария — уличница. И тогава той щеше да се отдаде на омразата. Вместо това обаче той е избрал любовта и ето, че днес Църквата го нарича Спасителя.

Папата кимна и отбеляза усмихнато:

— Поне сме на едно мнение, че длъжността е вече заета.

— Точно така, Ваше светейшество — отвърна тя. — Като гледам, и вас не е устроил никак зле!

Той се усмихна:

— Да, заемам длъжност, която, доколкото съм осведомен, вие самата бихте искали да заемете някой ден.

— Ползите от този пост са силно преувеличени — не му остана длъжна тя.

— Това е самата истина — папата я изгледа проницателно. — А и длъжността е напълно непостижима за бивши монахини, които са повторили греховете на бащите си.

След тези думи маската, която тя си беше сложила същата онази, която пазеше в готовност за камерите — се срина. Серена се почувства разголена.

— Не съм много сигурна какво точно има предвид Негово светейшество — изрече пресекливо тя, като се питаше какво точно знае светият отец. А после, спомняйки си съдбата на онези, които си бяха позволили да го подценяват, тя реши, че най-добрата стратегия е истината. По-добре така, преди да се е изложила още повече. — Имаше нещо подобно, Ваше светейшество, но и тогава нещата не стигнаха докрай. Все пак забравяте, че аз вече не съм монахиня, обвързана от обета си. Но вероятно ще се радвате да узнаете, че планирам да остана девствена, докато не се омъжа, което, честно да ви кажа, изобщо не смятам, че ще се случи.

— Но тогава вие защо…

— Само защото не сме консумирали връзката си физически не означава, че не сме го направили емоционално — обясни Серена. — И тогава чувствата, които изпитах, ми показаха повече от категорично, че в този живот не съм в състояние да бъда едновременно Христова невеста и да изгарям от страст по някой мъж. Не и ако не реша да се държа лицемерно, както е сторил баща ми. Така че, ако смятате да използвате този случай, за да подкопаете моята репутация…