Томас Грийниъс - Мисията Атлантида

— Адмирале, назад! — изкрещя тя.

— Вече сме го взели на прицел, не се притеснявайте! — успокои я Уорън. Серена се обърна и видя, че двама снайперисти бяха заели позиции. — Просто искам копелето живо!

Серена усети порив на студен въздух край ухото си. Бяха се снижили още малко. Погледна надолу точно навреме, за да види как един куршум перва египтянина в крака и той пада във водата.

Адмиралът кимна одобрително и заповяда:

— Приближете се!

Но в мига, в който хеликоптерът слезе още малко, египтянинът се надигна от водата и започна да стреля напосоки във въздуха.

Уорън беше застанал прав при отворената врата. Куршумът го уцели в гърлото и мъртвото му тяло падна назад върху Серена. Тя се опита да го отмести от себе си и извика за помощ. Но когато погледна през рамо, забеляза, че един от американците също е уцелен и се строполява назад. Докато падаше, автоматът му се включи и направи кабината на решето. Пилотът изкрещя.

Хеликоптерът се наклони напред и Серена се хвана за един кожен ремък, за да не падне. После, точно толкова рязко, се издигна. Тя полетя през отворената врата, понесе се във въздуха и се сгромоляса на върха на П4.

Претърколи се по гръб и погледна нагоре. Хеликоптерът измина още десетина метра във въздуха, зави рязко наляво и избухна, превръщайки се в гигантска огнена топка. Горящите му отломки се разхвърчаха наоколо като шрапнели, покосяващи всичките й надежди за спасение.

Подгизнала до кости и до кръста във вода, тя се обърна и погледна към ранения египтянин. Кръвта струеше обилно от крака на единствения оцелял от малката армия на полковник Завас, който, макар и с треперещи ръце, насочи бавно към нея своя АК–47.

Серена въобще не си направи труда да вдига ръце, въпреки отчаяното изражение, което забеляза върху лицето му, докато се приближаваше към нея. Или май гледаше към нещо друго зад рамото й?

Обърна се и зърна още един военен хеликоптер, този път обаче с инициалите на ООН. Тежките му картечници избухнаха и около целия връх на П4 се изсипа градушка от куршуми. Един от тях уцели египтянина, който се прекатури над ръба и пак падна във водата.

Серена вдигна глава към кръжащата над нея машина. Спуснаха стълба. Тя сграбчи първото стъпало и започна да се катери. Когато стигна догоре, отвътре се протегна една силна ръка и й помогна да влезе. Когато вдигна очи, установи, че се взира в лицето на полковник Завас. В дясната си ръка той държеше автоматичен пистолет, насочен недвусмислено към нея.

Серена онемя от изненада, а Завас се усмихна. Силният вятър отнесе кепето му.

— Не ме разочаровахте, доктор Сергети! — заяви той и вдигна в другата си ръка зеления термос. — Сега, когато разполагам с картата на Сонхис, нищо не е в състояние да ме спре някой ден да се завърна тук, за да завърша онова, което започнах. Както вече имах възможността да отбележа, историята се пише от победителите.

„Възможно е“ — помисли си тя, но само с един бегъл поглед наоколо установи, че на борда са само Завас и пилотът.

— Кажете, полковник — обърна се към него тя, — когато затваряхте термоса, как го завъртяхте — по посока на часовниковата стрелка или обратно?

— По посока на часовниковата стрелка — отговори Завас и я изгледа подозрително. — Защо питате?

— О, просто ей така! — махна с ръка тя и се усмихна.

Увереността на Завас като че ли се пречупи. Той свали дулото на пистолета, за да отвори термоса. Серена не закъсня и се опита да избие оръжието му с крак. Пропусна го, обаче уцели ръката му, което бе достатъчно — пистолетът изгърмя. Хеликоптерът се наклони и Завас изгуби равновесие, ала не и преди да изпрати още два куршума в стъклото в опит да я убие.

Серена се обърна към пилота и веднага забеляза, че той е уцелен. Скочи в кабината, избута мъжа настрани и грабна контролните лостове. Погледна през рамо тъкмо навреме, за да види как вбесеният Завас се надига отново на крака.

— Полковник! — изпищя тя. — Знаете ли как се управлява хеликоптер?

— Разбира се, жено! — изсумтя смръщено той.

— Аз също!

Наклони рязко машината и Завас се изсипа през вратата. Падна като камък — ръцете му помахаха във въздуха, докато не стигна водата и не изчезна завинаги във водовъртежа.

Серена си пое дълбоко дъх и стабилизира хеликоптера. Прегледа таблото за управление и прецени, че ако има късмет, наличното гориво ще бъде достатъчно, за да достигне радиообхвата на станцията „Макмърдо“ и да се приземи върху по-стабилна писта. Но сърце не й даде да продължи, без за последен път да се обърне назад. Огледа леда под краката си, преглъщайки сълзите си. Градът вече го нямаше, а нейното гориво свършваше.