Лей Грийнууд - Роуз

— Може би смяташ, че една домашна прислужница не бива да се занимава с добрите обноски и кърпите за хранене — подметна Роуз.

— Защо не? Идеята е добра. Момчетата трябва да се научат как да се държат. Съпругите им ще ти благодарят един ден.

— Няма да съм тук, за да се запозная със съпругите им.

За голямо учудване на Джордж думите й го накараха да се сепне. Преди пет дни той дори не беше чувал за нея. Сега с изненада откри, че идилията и за него някога ще свърши.

— Ако искаш да направиш Зак и Тейлър истински джентълмени, ще трябва да останеш тук завинаги.

— Зак ще се справи чудесно — рече Роуз и отвори фурната, за да види пуйките. — Момчето е достатъчно умно и го бива за всичко. А чарът му те кара да му прощаваш грешките. За Тейлър не знам. Той стои колкото може по-далеч от мене, но мисля, че хората не го интересуват. Нито пък какво другите мислят за него.

— Доста добре си преценила характерите на момчетата. А Джеф и близнаците?

Тя току-що бе нарушила поетото пред себе си обещание.

— Засега говорих достатъчно — отвърна Роуз. Опита се да извади пуйките от фурната, но не беше толкова лесно да хване горещата тава.

— Чакай, нека да ти помогна — предложи Джордж. Но когато се опита да вземе тавата от нея, видя, че няма място да я хване за дръжките. Сложи ръце върху нейните.

Той едва ли би усетил болката, ако парещите дръжки бяха изгорили пръстите му. Докосването до Роуз беше по-силно от изгаряне.

— Не мога да я пусна — рече тя.

И аз не мога, помисли си Джордж. Мускулите отказваха да се подчиняват на заповедите му. Но разумът му говореше, че трябва да предприеме нещо, преди да изтърват пуйката и да залеят себе си и пода с горещия сос.

Джордж бе принуден да се съсредоточи по-скоро върху тавата, отколкото върху Роуз. Той отмести ръце от нейните.

— Хванах я. Измъкни си ръцете.

— Не слагай тавата направо на масата — извика Роуз, като го видя, че се насочва натам. — Сложи я върху печката. Трябва да й намеря дървена подложка.

Джордж й помогна да вдигне пуйката и да я постави върху една дъска за хляб. Раменете, лактите и бедрата им се допираха. Малко му трябваше, за да пусне птиците и да грабне Роуз в обятията си. Никога през живота си не бе изпитвал толкова силен, завладяващ и неконтролируем импулс. Приличаше на физическа сила, много по-мощна от него, която го влечеше да прави, каквото тя си иска. Едва успя да се овладее, за да извади от фурната втората пуйка и да я прехвърли върху дъската.

Вгледа се в лицето на Роуз и моментално разбра, че тя е почувствала силата от близостта им толкова осезателно, колкото и той. Изглеждаше зашеметена, дори малко уплашена. Стоеше неподвижна и явно не беше в състояние да помръдне.

Като хипнотизиран Джордж протегна ръка и докосне бузата й. Беше мека и топла, точно както очакваше. Искаше да я докосва още, да я погълне чрез пръстите си, но ръката му беше скована. Държеше бузата й като нещо драгоценно.

— Чувам, че момчетата пристигат — каза Роуз, но думите й прозвучаха повече като въздишка. Не помръдваше. Гледаше го в очите.

Тропотът на конски копита изтръгна Джордж от транса толкова внезапно, сякаш хипнотизатор бе щракнел с пръсти.

— По-добре се приготви. Монти може да махне седлото от коня по-бързо, отколкото ти би обелила шушулка фасул.

— Да, но нали трябва да се измие и преоблече — рече Роуз, като се опитваше да излезе от вцепенението си.

Той тъкмо постави втората пуйка на масата, когато Монти се втурна в кухнята. Нито се беше измил, нито се бе преоблякъл. Като го видя как връхлетя, Джордж се зачуди как не влезе с коня вътре.

— Кълна се, че надуших пуйките от цяла миля — каза Монти, като тръгна право към най-близката дървена подложка.

— Измий се и тогава яж, колкото искаш.

На Роуз й се стори странно, че изговаря думи, които нямаха нищо общо с обзелите я чувства, нито с мислите, които се въртяха със скоростта на ураганен вятър в главата й.

— Очаквате да изляза оттук, след като миризмата на пуйката ме тегли по-силно и от вързано теле?

— И аз очаквам да се измиеш и да се преоблечеш, преди да седнеш на тази маса.

Как е възможно Джордж да се съвземе толкова бързо? Тя още не можеше да излезе от вцепенението.

— А мисля, че и конят ти иска да му махнеш седлото и да го вкараш в оградения двор — добави Джордж.

— Само залък?

— Не.

Може би само тя беше истински развълнувана. Може би той правеше същото, винаги когато останеше насаме с жена. Не мислеше, че много от тях са се противили.