Лей Грийнууд - Роуз

Джордж остана поразен. Сигурно имаше някаква грешка. Отвори писмото и започна да чете:

Драги мистър Рандолф,

Исках да ви пиша по-рано, но възвръщането към цивилния живот не ми даде възможност да отделя необходимото време за писмото. Месеци наред чувствам растяща и неотложна потребност да разкажа на вас и семейството ви за последните месеци от живота на баща ви. Той беше наистина забележителен човек. Каузата на Конфедерацията дължи много на водаческите умения и на храбростта му.

Изумен от прочетеното, Джордж погледна Джеф.

— Нататък става още по-зле.

Джордж не разбра защо го направи, но подаде писмото на Роуз. Тя го взе, без да съзнава какво се иска от нея, и започна да чете:

Познавах баща ви за кратко. Той дойде в полка ми след битката при Атланта. Беше на подходяща възраст, опитен, и аз веднага му поверих командването. Това беше най-доброто решение, което някога съм вземал. Той беше като баща на онези момчета. Нищо не убягваше…

Роуз спря да чете, защото Хен скочи, изруга и тръшна вратата след себе си. Тя погледна останалите, но само Зак я гледаше.

— Продължавай — каза Джордж, без да вдига поглед.

… от погледа му. Неуморимо полагаше усилия да ги сплоти в единна бойна единица. Не можехме да сторим нищо друго, освен да тормозим Шърман, докато изтръгваше сърцето на Джорджия, но много скоро той и хората му научиха името на баща ви, при това съвсем основателно. Той беше безстрашен. Щом преценеше, че опасността е твърде голяма за младите, сам се хвърляше в боя. Не мога да ви опиша какви чудеса извърши. Беше безумно смел. Постигна големи успехи, но именно храбростта му стана причина за гибелта му.

Роуз млъкна. Единственото, което синовете знаеха за баща си, беше, че е бил убит, но не беше сигурна дали искат да чуят как е станало това. Само Зак проявяваше интерес. Лицето на Тейлър беше безизразно. В погледите на Джордж и Джеф се четеше силно сдържана ярост. Монти също едва овладяваше гнева си. Макар и разколебана, Роуз продължи:

Моята бойна част беше малобройна. Шърман изпрати голяма войска срещу нас, като се надяваше да ни довърши, за да продължи необезпокояван към крайбрежието. Хванаха ни неподготвени. Трябваше да отклоним по някакъв начин вниманието им, за да имаме време да се скрием в гората. Съвсем ненадейно баща ви препусна право към командирите на Съюзническата армия. Не бях виждал такова нещо — той стреляше с двете ръце, използваше всички оръжия, които имаше, и повали десетина души от седлата. Стигна почти до тях, вряза се в редиците им, но го убиха. Други жертви нямаше. Изпратихме специално подразделение в лагера на Съюзническата армия, за да вземе тялото. След всичко, което бе извършил, той трябваше да бъде погребан от хората, заради които даде живота си.

Роуз вдигна поглед от писмото, но останалите не реагираха. Монти скочи от мястото си, отиде до прозореца, погледна навън, но не каза нищо. Тя продължи да чете:

Остави само пистолета и униформата си, които дадохме на един от войниците, който щеше да замине на запад, след като свършеха сраженията. Той ще ви търси в Тексас. Името му е Бентън Уийлър.

— Соления! — извика радостно Зак.

Той беше подчинен на баща ви, затова може да ви разкаже по-добре от мен какъв достоен човек беше той. Знайте, че всички ние споделяме тъгата Ви, но загубата за приятелите е несравнима със загубата за семейството. Мир на праха му! Господ да благослови вас и семейството ви.

— Негодник! — изруга Монти.

— Дръж си езика зад зъбите — предупреди го Джордж. — Роуз е тук.

— Не ми пука, дори и Господ да е тук, пак ще прокълна този мръсник — отговори Монти, толкова разгневен, че едва се владееше.

— Това не е всичко — обади се Джеф. — В Остин ще има парад в негова чест. Очакват всички да присъстваме.

Монти започна да ругае най-невъздържано. Роуз се зачуди откъде е научил толкова псувни, след като живееше далече от града.

— Джордж, ти нали няма да отидеш? — попита Монти.

Той не отговори. Седеше и гледаше вторачено пред себе си.

— Аз няма да отида — заяви Джеф. — Каквото искат да правят — не ме интересува. Ако някой от нас трябва да отиде, това ще си ти, Джордж. Ти си най-големият.

Той продължаваше да мълчи.

— Парад! — избухна Монти. — Хен няма да отиде, дори и да опрат пистолет в слепоочието му. Ще ги подредя добре, като отида, само за да им разкажа какъв пор честват.

Роуз знаеше, че Уилям Хенри Рандолф не е бил добър баща. Не знаеше какво точно е направил, та синовете му толкова да го мразят, но чувстваше, че ако не отидат на парада, ще усложнят нещата.