Лей Грийнууд - Роуз

— Какво те кара да мислиш, че бащата на Джордж има нещо общо с това? С него е имало и други хора.

— Засадата е била устроена близо до неговия дом. Никой не е познавал местността по-добре от капитан Рандолф.

— Дори и да предположим, че наистина е имало злато и бащата на Джордж го е взел, това няма нищо общо с него или с Джеф. Те не са виждали баща си, след като са заминали на война.

— Възможно е да им е пратил писмо.

— Може и да го е сторил, но писмото да се е загубило. Съкровището или вагонът вероятно са изчезнали. Цялата тази история навярно е плод на изкривеното ти въображение. Не знам кой ти е разказал тази приказка, но нещо се е объркал. Познавам Джордж много добре и ако той знае къде е скрито златото, щеше да го върне.

— Не е толкова глупав — изсмя се Сайлъс.

— Не всеки цени златото повече от честта.

— Дори и половин милион ли?

— Да, особено половин милион, който нито притежаваме, нито сме чували за него.

— Не ти вярвам.

— Очевидно, в противен случай щеше да престанеш да говориш за това злато. Я се огледай. Това прилича ли ти на богаташки дом?

— Може би го е скрил.

— Джордж и братята му са тръгнали от Вирджиния само с онзи бик. Ако ми кажеш как са пренесли петстотин хиляди долара в злато без никой да разбере, тогава знаеш много повече от мен.

— Може да са го оставили във Вирджиния.

— Чудя се как още не си заминал, за да търсиш златото — рече Роуз. — Не познавам друг, който да е по-жаден за злато от теб.

— Може и да е така — отговори Сайлъс и стана. — Все сънувам, че съм забогатял. Трудно се трупат пари долар по долар.

— Съгласна съм с това, но не мога да приема, че единственият начин да забогатееш е да вземеш нещо чуждо. Не мога да си представя, че човек, възпитан като моя съпруг, може да стори нещо подобно. Ти би ли го направил?

— Госпожо, човек никога не знае какво би направил, докато не се сблъска с изкушението. А половин милион долара са огромно изкушение. И така, къде казваш, че може да се е скрило момченцето? Никак не ми се претърсва всеки храст от тук до лагера.

— Най-вероятно е да го намериш край потока — отговори Роуз.

Изпита облекчение, когато Сайлъс се махна. Не се страхуваше от него, но я притесняваше. Когато някой е обсебен от мисълта за злато, е опасен. А точно сега не им трябваха повече неприятности. Довечера ще каже на Джордж. Може да е дреболия, но за всеки случай ще го уведоми.

— Кинг заяви, че иска да търгува с нас. По-добре да ги продадял на нас, отколкото Кортина да ги заколи заради кожите и сланината. Армията преследвала тези бандити, но всички знаят, че нищо няма да излезе. Не могат да ги последват в Мексико.

Джеф се бе върнал от Корпъс Кристи предишната нощ и не спираше да говори. Роуз не го бе виждала така оживен. Какво ли не би дала, за да разбере каква е причината за тази промяна и дали ще трае дълго.

Джордж наистина я обичаше силно и дълбоко — вече беше убедена в това, но не искаше да поставя лоялността му на изпитание. Грижата за семейството беше много по-отдавнашна от грижата за нея.

— Каза, че ако искаме, напролет ще закара воловете в Сейнт Луис. Ние ще си поемем риска за пътя, но предлага най-добрата възможна цена — тридесет долара. Ала може и да се простим с добитъка. С крадците, бездомните и индианците рискуваме петдесет процента. А може да изчакаме до следващата пролет и да ги продадем на прекупвач.

— Как да постъпим според теб? — попита Джордж.

— Да тръгнем на север с Кинг. Който премине, той ще е купувачът.

— А откъде да намерим пари да плащаме на хората дотогава?

— Кинг ще вземе стадото сега. Ще им спести идването с нас напролет. Съгласи се да ни даде по дванадесет долара на глава сега, а останалото, след като продадем добитъка.

Джордж беше доволен от брат си. За пръв път бе оставил собствените си неволи и се бе съсредоточил върху работата.

Изражението на Джеф неочаквано се промени. Всичката му потискана дотогава злоба изби.

— Има още нещо — добави той и бръкна в джоба си. — Това е било у шерифа на Остин от известно време. Доста се колеба, преди да повярва, че ти си Джордж Рандолф, споменат в писмото.

Джордж взе плика. Беше отворен.

— Прочете ли го?

Не беше ядосан, само изпитваше любопитство.

— Част от него. Не можах да стигна до края.

Това още повече засили любопитството на Джордж. Писмото беше от някой си полковник Джоуна Марш.

— Какво иска той от нас?

— Виж сам. Прочети го, на всички — каза Джеф и махна с ръка на братята си. — Ще бъдат щастливи да научат, че баща ни е бил истински, честен герой.