Лей Грийнууд - Ваялид

— Съжалявам, че ги изключиха. Те не са лоши момичета, просто не спазват правилата.

Фърн бе влязла в стаята тъкмо навреме, за да чуе последната реплика.

— Те никога не са спазвали правилата. Едва ли Роуз е вярвала, че ще останат дълго в училището.

Ваялид беше шокирана. Фърн изглеждаше много по-зле отколкото когато я бе видяла преди една седмица. Ваялид потисна импулсивното си желание да й помогне да седне, но това не се оказа необходимо. Медисън скочи на крака в мига, в който жена му влезе в стаята. Той може и да не се интересуваше от момиченца, но отдалеч си личеше, че обожава съпругата си. Ваялид изчака Фърн да седне и Медисън да се увери, че жена му е настанена възможно най-удобно.

— Съжалявам, че трябваше вие да доведете близначките дотук, но сама виждате, че нямаше как лично да се погрижа за това — каза Фърн. Тя погледна с любов към съпруга си и Ваялид се зачуди дали някога щеше да изпитва същото към някой мъж.

— А сега, когато Медисън се върна, нямам намерение да му позволявам да излиза оттук, преди да се роди детето.

— Госпожица Сетъл се съгласи аз лично да доведа момичетата — каза Ваялид.

— По този начин, ако ги изгубим, вината няма да бъде ваша — вметна Медисън.

Госпожица Сетъл й бе казала същото, но Ваялид нямаше намерение да им казва това.

— Тъкмо щях да кажа на съпруга ви колко добри ученички са близначките, но те просто не успяха да свикнат с правилата в училището. Това не означава, че те са лоши, но вие сами разбирате, че при дадените обстоятелства училището не може да ги задържи.

— Винаги съм смятал, че Роуз ги изпрати да учат там, за да си почине малко от тях — каза Медисън.

— Засрами се — скастри го Фърн. — Знаеш, че ако има човек, който да може да укроти тези хлапета, то това е Роуз.

— Е, не смятам, че това е по силите на всеки. Господ да е на помощ на мъжете, които се оженят за тях.

Ваялид си помисли, че това не е честно. Ако някое момче се държеше по същия начин, щяха да кажат, че просто има твърде много енергия. Ако пък момчето разполагаше и с тлъста сума пари и изглеждаше добре, всяка жена на възраст за женене щеше да тича след него. Но Ваялид бе научила колко глупаво е да се бори с предразсъдъци, които не можеха да бъдат променени.

— Госпожица Сетъл каза, че ако след година-две момичетата поулегнат малко, тя ще преразгледа решението си.

— Колко й е платил Джеф, за да каже това? — поинтересува се Медисън.

— Той още не знае — обясни Ваялид. — Помислих си, че може да искате да му кажете лично.

— Съмнявам се дали това го интересува.

— Той много ни помогна, докато теб те нямаше — каза Фърн. След това се разсмя внезапно. — Какво ли не бих дала да го видя по време на карантината при вас.

Ваялид се усмихна в отговор.

— Не беше много доволен от това, но за човек с неговия характер се справи доста добре.

Тя беше онази, която не бе успяла да се справи със ситуацията. Тя се бе поддала на чувство, което беше колкото глупаво, толкова безсмислено.

— За човек с неговия характер? Не знам защо не сте го застреляли — каза Медисън.

Ваялид прехапа език. Беше срещнала трима от братята на Джеф и всеки от тях се бе изказал брутално нелюбезно за него. Знаеше, че понякога Джеф проявяваше трудния си характер — самата имаше опит в това, — но все пак те му бяха братя. Ако изобщо някой можеше да го разбере, това бяха те.

— Той трябваше да изтърпи много.

Фърн я огледа внимателно и видя повече, отколкото на Ваялид й се искаше.

— Според мен госпожица Гудуин смята, че семейството на Джеф се държи твърде грубо с него.

Ваялид нямаше желание да става обект на такова голямо внимание, нито пък да слуша как критикуват Джеф и да не бъде в състояние да го защити. В същото време неговите роднини сигурно го познаваха по-добре от нея. Коя беше тя, че да си позволява да им казва как да се държат със собствения си брат?

— Смятам, че нося отговорност за това, тъй като забравих да му спомена за карантината.

— Ако наистина сте от Масачузетс, а по акцента ви си личи, че сте, — каза Медисън, — самият факт, че е говорил с вас, е истинско чудо. Не искам да ви обидя, но никой от нас не може да си обясни как сте постигнали това.

— Джеф не е чак толкова лош. Той само иска да изглежда такъв. Вие му помагате, тъй като му позволявате да казва и върши каквото си иска, без значение колко смешно е то.

Медисън и Фърн се втренчиха в нея с удивление и Ваялид усети, че се изчервява. Не бе искала да каже толкова много и изобщо не бе имала намерението да критикува когото и да било.