Лей Грийнууд - Ваялид

— Искаме да се върнем у дома — заяви Аурелия.

— Не, не искаме — каза Джулиет.

— Ако се върнете у дома — продължи Роуз, която не пропусна да забележи необичайния факт, че близначките не бяха единни по въпроса, — ще бъдете затворени в къщата. Няма да можете да яздите понитата си, да ходите на събирания, или на родеото. Ще ви наема частен учител. През деня ще имате уроци, а вечер ще учите за следващия ден. Аз лично ще ви наглеждам.

Момичетата изглеждаха опечалени. След това Аурелия попита:

— Каква е втората възможност?

— Ако училището се съгласи да ви приеме обратно…

— Госпожица Сетъл каза, че повече не иска да ни вижда.

— Тя може да бъде убедена да промени решението си. — Както и да е, ако тя реши да ви приеме отново, аз ще ви спра дневните и ще прибера най-хубавите ви рокли. Ако в продължение на една седмица не чуя оплакване срещу вас, ще ви върна роклите. Ако се държите добре в продължение на един месец, ще си получите дневните. Мислите ли, че ще можете да се справите?

— На знам — каза Аурелия.

— Е, тази вечер можете да си помислите — продължи майка й. — Няма да ви върна в училището, освен ако не ми обещаете, че ще се държите добре.

— Но тогава ще трябва да изпълним обещанието си — каза Джулиет.

— Това му е хубавото да бъдеш Рандолф. — Когато веднъж дадеш думата си, дори ако си още дете, трябва да я спазиш.

— Имаме ли друг избор? — поинтересува се Аурелия.

— Не и не мислете, че ще успеете да накарате баща си да омекне. Той се съгласи да ме остави сама да се оправя с вас в този случай. — Роуз поомекоти строгото си изражение. — А сега ми кажете защо сте толкова нещастни. Обикновено не се държите толкова зле.

— Близначките се върнаха — каза Бет на Ваялид. — И майка им е с тях.

— Върнаха се? — попита изненадана Ваялид. — Не разбирам. Нали госпожица Сетъл ги изключи.

— Госпожа Рандолф казва, че госпожица Сетъл се е съгласила да преразгледа решението си, ако и ти си съгласна.

Ваялид не можеше да си представи как мнението й можеше да повлияе върху решението на директорката. След последното посещение на Джеф беше забелязала известна студенина, почти недоверие, в отношението на госпожица Сетъл към нея. Ваялид беше уверена, че това имаше нещо общо с целувката пред училището. Госпожица Сетъл не бе казала нищо, но все някой трябва да ги беше видял и бе казал на директорката.

Ваялид остави книгата, която четеше и се огледа в огледалото. Беше облечена в рубиненочервена рокля и се зачуди какво ли щеше да си помисли госпожа Рандолф за дреха в такъв смел цвят.

— Те са в дневната — каза Бет. — Имат да ти казват нещо.

Ваялид влезе в дневната, изпълнена с огромно любопитство. На външен вид Роуз Рандолф не беше такава, каквато Ваялид си я беше представяла. Тя беше ниска, елегантна и привлекателна, без да бъде красива. Тъмнокафявата й коса бе започнала да посивява около слепоочията. Погледът й обаче беше точно такъв, какъвто Ваялид бе очаквала от човек, който трябваше да укротява две толкова буйни деца.

— Добър ден, госпожице Гудуин — каза Роуз и стана. — Радвам се най-после да се запозная с вас.

— С нетърпение очаквах да се запозная с вас — отвърна Ваялид. Тя погледна към мястото, на което седяха кротко близначките. Не изглеждаха унили, нито пък нещастни, а по-скоро решителни и това я накара да изпита безпокойство. Никога не знаеше какво може да очаква от тях.

Двете жени седнаха на местата си. Роуз погледна първо към момичетата, а след това и към Ваялид.

— Извинявам се за неприятностите, които са ви създали момичетата. Ние си поговорихме надълго и нашироко и те ми дадоха думата си, че ще се държат прилично до края на срока.

Ваялид погледна към близначките и кимнаха утвърдително.

— Говорих и с госпожица Сетъл — продължи Роуз — и тя каза, че стига вие да нямате нищо против тя ще позволи на Аурелия и Джулиет да се върнат в училището. Ако обаче се забъркат и нови неприятности, ще бъдат изключени без възможност да се върнат отново.

Ваялид харесваше близначките и се радваше, че се бяха завърнали, но имаше чувството, че още не беше чула всичко.

— Нещата не са толкова прости, колкото изглеждат — продължи Роуз — и точно затова всичко зависи от вашето желание още веднъж да поемете лично грижите за момичетата. Момичета — обърна се тя към дъщерите си.

— Искаме да се извиним, че се държахме толкова лошо — каза Джулиет.

— Обаче не се извиняваме за Бети Сю — добави Аурелия, — въпреки че не искахме да ви създаваме неприятности.