Лей Грийнууд - Ваялид

— Оценявам, че дойде с мен при госпожица Сетъл. — Няма да забравя изражението на лицето й, когато й каза, че вината за бягството на близначките е само нейна. Но аз те бях предупредила, че мога да се справя с нея и сама.

— Помня това, но се надявам да ми простиш, че се надявах с присъствието си да предотвратя поне една малка драскотина. Не осъзнавах, че всъщност защитавах госпожица Сетъл.

Двамата стояха по средата на пътеката, която водеше от спалните помещения към пътя за града. Време беше да тръгнат и тези две различни посоки. Време беше да се разделят.

— Трябва да се върна при близначките. Те може и да са две малки дяволчета, но все пак са само на девет години и предполагам, че точно сега ще имат нужда от малко подкрепа. А ти — продължи тя, без да му даде време да каже нещо, — трябва да се върнеш при служителите, които те чакат.

Ваялид протегна ръка.

— Съжалявам за неудобството, което ти създадох. Наистина оценявам любезността и помощта ти. Никога няма да забравя двата дни, които прекарах в „Уиндзор“.

Вместо да поеме ръката й, Джеф внезапно обви с ръка кръста й и я придърпа към себе си.

— Ти си вещица. Трябва да бъдеш изгорена на клада!

След това я целуна толкова грубо, че сетивата й отказаха да се включат. Ваялид забрави за здравия разум и приличието и отвърна на целувката му. Не разбираше как беше възможно да се примирява и дори да желае грубото отношение на този мъж, но вече не беше в състояние да се противопоставя на чувствата си към него.

Забрави, че половината училище можеше да ги види, забрави, че с Джеф не можеха да постигнат съгласие за нищо. Единственото, което усещаше, бе, че той я държи в ръце и че никога досега не се бе чувствала толкова добре.

Силата на Джеф я удивяваше. Тя се чувстваше, сякаш беше смазана, затворена, неспособна да помръдне. Целувката му беше груба и гневна, но това нямаше значение. Тя също искаше да бъде груба и гневна. Искаше й се да го сграбчи и да разруши стените, с които Джеф се беше обградил, да взриви барикадите в съзнанието му.

Искаше й се да го прегръща и да го целува, докато той не разбереше, че го обича, че не я интересува дали има една ръка или три, че без значение колко избухлив и жесток можеше да бъде, тя разбираше, че и той е също толкова уязвим и отчаяно търсещ любов, колкото всеки друг.

И Ваялид го прегръщаше и го целуваше. Остана вкопчена в него, като Джеф я бе пуснал, като притискаше тялото си до неговото, за да му покаже, че няма да крие нищо от него. Ваялид обещаваше всичко, а не искаше нищо в замяна.

Когато Джеф я пусна, тя се почувства опустошена. Устните й горяха, кожата й сякаш беше обхваната от пламъци, а косата й се беше разпиляла. Преди някой от тях да се съвземе достатъчно, за да проговори, Ваялид забеляза Харви Маккий да върви към тях по улицата.

Внезапно Ваялид се почувства по-малко безочлива. Тя не можеше да обясни поведението си спрямо Харви.

— Трябва да влизам вътре — каза тя, като се опитваше да звучи възможно най-спокойно. — Дори и вещиците трябва да дават почивка на метлите си от време на време. Ако не го направя, ще ми излезе много по-различно име.

— Само някой да посмее да каже нещо лошо за теб и ще го…

Тя се усмихна. Джеф може и й беше ядосан, но все още беше готов да я защити. Това беше нещо, което си струваше да бъде запомнено.

— Ето, че отново се опитваш да ме защитиш. Не беше ли решил преди малко, че съм напълно способна да се защитавам сама?

Харви пресичаше улицата и скоро щеше да стигне до пътеката, която водеше към училището.

— Мъжете обичат да чувстват, че жените се нуждаят от защита. Ако ни отнемете и това, каква ще бъде ползата от нас?

Ваялид изпита тъга от това, че Джеф се смяташе за толкова непривлекателен.

— Попитай ме отново, когато имам време, за да ти отговоря. Сега трябва да вървя.

— Не и преди да съм казал последната си дума. — Той я целуна бързо, обърна се и тръгна към града.

Ваялид го гледаше как се отдалечава, напълно объркана от развитието на събитията. Ако той беше влюбен в нея, очакваше да получи малко нежност, а не глупави приказки. Ако просто беше раздразнен от нея, целувката беше необяснима. Но най-важното беше, че точно тази целувка доказваше без съмнение, че Ваялид се бе влюбила в Джеф Рандолф. Това противоречеше на всякаква логика, но въпреки това си оставаше факт. И при това тя дори не беше сигурна, че харесва този мъж!

Възхищаваше му се, копнееше по него и постоянно си мислеше за него. Това не беше достатъчно, но беше твърде много, за да го пренебрегва. Твърде много, за да го забрави.