Лей Грийнууд - Ваялид

— Не ме интересува дали ще си тръгнеш сама, или ще се наложи да те изхвърля, но ти си тръгваш, и то веднага.

— Господин Рандолф! — каза госпожица Сетъл и се надигна от стола си. — Няма да позволя…

— Седни! — Джеф стовари дланта си върху бюрото на директорката и тя моментално седна обратно на стола си. — Вън, Клара! И ако разбера, че имаш пръст в тази работа, ще имаш да се тревожиш за много по-сериозни неща от някакъв си недовършен разговор.

Клара Рабин го изгледа гневно, но Джеф съзря и страх в погледа й. Точно както беше подозирал. Клара беше замесена във всичко това.

— Ще дойда по-късно, Елеонор — каза Клара, опитвайки се да се оттегли с колкото достойнство беше възможно. — Може би тогава няма да ни прекъснат.

Гневният поглед на Джеф я накара да не се бави повече и тя излезе от кабинета на директорката. Джеф се обърна към госпожица Сетъл.

— Сега — каза той и се наведе над бюрото, докато лицето му беше само на няколко сантиметра от нейното — искам да знам защо е била уволнена госпожица Гудуин.

— Работата й не беше задоволителна.

— И как така?

— Тя неведнъж се показа неспособна да изпълнява задълженията си.

— Кога?

— Няколко пъти.

— Кога? — повтори Джеф и отново удари с длан по бюрото.

— Тя не се върна с близначките.

— Съпругата на брат ми щеше да роди преждевременно. Тъй като Ваялид беше единственият човек с медицински опит, тя предложи да помогне.

— Но тя не се върна.

— Наложи се да асистира по време на операцията. Лекарят каза, че е единствената, която знае достатъчно за такъв вид операции.

Госпожица Сетъл се усмихна недоверчиво.

— Уверена съм, че има много други, които…

— Да разбирам ли, че оспорвате мнението на експерт по медицина, доведен тук чак от Бостън?

— Не — едва успя да изрече директорката.

— Кога беше следващият път, когато тя не е изпълнила задълженията си?

— Имаше няколко такива случая — каза неопределено госпожица Сетъл.

— Предполагам, че нямаш предвид двата дни, които прекара в хотела, след като беше затворена с всички онези момичета, или пък, когато брат ми направи специални уговорки или когато тя придружаваше племенничките ми при посещенията при леля им.

— Това са доста отсъствия.

— И всичките бяха одобрени от теб. Какво друго? Това не може да е всичко.

Госпожица Сетъл се чувстваше неудобно.

— Тя не се върна до сутринта след бала.

Джеф усети как нещо вътре в него се свива и го заболява. Това го разяждаше от дни, но той нямаше да позволи на директорката да го види.

— Ти попита ли я къде е била?

— Разбира се, че не. Аз не…

— Значи си я осъдила без никакви доказателства.

— Клара каза…

— Но ти не си имала доказателства.

— Тя не отрече — възрази директорката.

— Ако беше отрекла, щеше ли да й повярваш?

Самият Джеф се беше усъмнил във Ваялид, а я обичаше. Как можеше да очаква нещо повече от госпожица Сетъл?

— Напоследък между родителите се говори — каза директорката. — Много от тях не са доволни от поведението на госпожица Гудуин.

— В какво отношение?

— Тя се опитва да надскочи социалното си положение.

— И кой го казва? — попита Джеф.

— Няколко души.

— Имената им!

— Клара Рабин, например — отвърна госпожица Сетъл, притисната до стената. — А Ваялид се държа изключително грубо с мен, когато я повиках.

— Помпозна стара глупачка! Не осъзнаваш ли, че Клара Рабин се опитва да си го върне на мен чрез Ваялид? Тя ме мрази. Бети Сю мрази близначките. Те се нахвърлиха срещу Ваялид, защото тя е безпомощна. Ти самата настоя тя да отиде на бала, въпреки нежеланието й. Не е могла да направи нищо, когато мъжете предпочитат да танцуват с една красива жена, вместо с някаква стара крава с пъпчиво лице като Клара.

Госпожица Сетъл беше пребледняла.

— Госпожа Рабин каза…

— Клара е лъжкиня и винаги е била, а ти си глупачка, че си й повярвала. Ти си още по-голяма глупачка, ако си мислиш, че Клара ще си мръдне пръста, за да ти помогне, когато си изгубиш работата.

Директорката пребледня още повече.

— Какво искате да кажете? Няма да посмеете…

— Ако разбера, че с Ваялид се е случило нещо лошо, за теб ще бъде по-добре да те няма тук, когато се върна. А сега искам да знам къде е тя.

— Не знам. Не проявявам интерес към хора, които не си вършат добре работата. Нито пък им давам препоръки.

— Моли се настоятелството да не се отнесе по същия начин и с теб.

Смелостта на директорката се изпари.

— Къде живее тя? — попита Джеф.