Лей Грийнууд - Лили

— Това не ме интересува.

— Само така си мислиш. Сега на теб ти е забавно. Всичко е толкова ново и вълнуващо, но това няма да продължи. Нито за теб, нито за другите момичета. Не си ли забелязала колко бързо си тръгват те?

— Да, но…

— Повечето от тях са като теб. Те идват в очакване на нещо прекрасно. Скоро обаче осъзнават, че зад блясъка и вълнението няма нищо. Скоро те виждат, че хората, които посещават „Малкото райско кътче“, се опитват да избягат точно от живота, който момичетата търсят, затова при първия удобен случай те се омъжват и напускат.

— А ти?

— Аз обичам вълнението. За мен картите са като живо същество. Играта, рискът, вълнението са по-добри от всяка жена. Не ми се налага да се тревожа за онова, което правя, казвам или мисля. Не ми се налага да се тревожа, че мога да съсипя репутацията на жена си, да прогоня приятелите й или да дам на децата си име, което ги представлява зле в обществото. За твое щастие семейството ми има добри връзки. Току-що получих писмо от Медисън. Той ще се мести тук след около месец. Двамата с Тайлър могат да те представят почти на всеки, който има някакво положение в този град. Дори и Джордж, и Джеф идват понякога тук. Ако те не познават някого, значи не си струва да го познаваш и ти.

— Не искам да ме представят на група непознати само защото са богати — възрази Лили.

— Не съм казал нищо за богатство — поправи я Зак. — Но ако са такива, толкова по-добре. Говоря ти за хората, които госпожа Торагуд би одобрила. Баща ти не е единственият човек, който не одобрява начина ми на живот. Това важи и за повечето хора в този град. Те не одобряват Доди и всички останали, които работят тук. Трябва да напуснеш заведението и да забравиш за нас. Ние ще ти донесем само лошо.

— Защо имаш толкова ниско мнение за себе си? — попита го Лили.

Това беше вярно и същевременно не беше. На Зак обаче щеше да му бъде трудно да й го обясни. Той дори не беше сигурен, че сам разбира, достатъчно. Това беше просто едно чувство, което си стоеше на същото място, откакто Зак се помнеше.

— Ние не говорим за това какво мисля аз — отвърна Зак, като осъзнаваше, че така избягва да отговори на въпроса й, — а за това какво мислят хората, чието мнение има някакво значение. Те нямат нищо общо с комарджии, пък било то и с такива, които се стремят да поддържат почтени заведения. Но най-малко от всичко одобряват жените, които работят за нас. Няма смисъл да си губиш времето, като ми казваш, че това не е честно. Така е, но аз не мога да променя това по никакъв начин.

Лили мълчеше. Зак знаеше, че тя обмисля думите му, по изражението на лицето й отгатваше, че й е трудно да го разбере.

— Няма да се опитвам да те убедя да се върнеш обратно във Вирджиния, въпреки че обещах на госпожа Торагуд да го направя. Това би било най-доброто за теб, но аз разбирам защо не искаш да го направиш. Аз избягах от дома си по подобни причини.

— Значи разбираш…

— Разбира се. Защо си мислиш, че не те върнах в Салем веднага? Знаех, че правя грешка, но освен това знаех, че нямаше да ми бъде приятно да живея при Джордж и Роуз до края на живота си. Аз ги обичам много, но не можех да остана при тях.

— Защо тогава ме отпращаш? — Тя знаеше, че Зак не се шегува този път. Досега Лили бе успявала да се оправи с него, но не и този път. Цялата тази вечер — яхтата, вечерята, сериозното му изражение — предвещаваха края. Лили можеше да откаже да направи онова, което Зак искаше от нея, но това нямаше да й позволи да продължи да пее в „Малкото райско кътче“. Тя можеше да се върне у дома си, да се върне при Бела, или да отседне при Тайлър, но повече не можеше да има нищо общо с живота в кръчмата на Зак.

— Защото ти не си като мен и Доди. Ти всъщност не се различаваш от семейството си. Ти вярваш в същите неща, в които вярват и те. Искаш същия живот, какъвто искат и те. Единствената съществена разлика е, че ти искаш с теб да се отнасят като с човек, а не като с вещ. Ти ще искаш съпругът ти да се връща всяка вечер у дома и да си ляга с теб. Сърцето ти ще се пръсне, ако той дори си помисли да прекара нощта на друго място. Ти ще очакваш от него да ходи на църква и да се занимава активно с общественополезна дейност.

— И какво лошо има в това?

— Нищо, но ти не можеш да намериш такъв мъж в „Малкото райско кътче“.

— Ти си там.

Зак се изсмя.

— Спри да ми се противопоставяш, Лили. Ти принадлежиш на един друг свят, различен от моя. Нищо не може да ни събере заедно.