Лей Грийнууд - Лили

— Ти не смяташ, че съм красива.

— Напротив.

— Лъжеш. Ти нито веднъж не си се опитал да ме прелъстиш. Дори не си искал да ме целунеш.

Зак не каза нищо. Той се бе втренчил в нея и се питаше какви ли щяха да бъдат следващите й думи.

— Едва ли си мислиш, че съм толкова наивна, че да не знам за какво е цялата тази бъркотия. Дори в Салем жените биват прелъстявани и им се налага да се омъжат, защото са забременели. Освен това хората там се целуват. Не и татко. Той казва… няма значение какво казва. Но аз съм виждала как го правят. Изглежда, че им е доста приятно. Веднъж попитах за това Мери Бет — една от приятелките ми и тя каза, че това е едно от най-прекрасните неща на света.

— Никой ли не те е целувал?

— Не.

— Нито дори безценният ти Йезекия?

— Той е съгласен с татко, че един свещеник трябва да…

— Знам какво мисли той по въпроса. Този студен шаран някога държал ли е ръката ти?

— Не.

Зак протегна ръце и Лили сложи своите в неговите. Ръцете му бяха големи и силни. Тя усети натиска, когато пръстите му се затвориха около нейните. Чувството да бъде докосвана й беше приятно, Тя осъзна, че баща й никога не я бе докосвал, за да й покаже обичта си. Нито един младеж не се бе осмелил да я докосне дори с пръст.

— Не ме пускай — каза тя, когато усети как натискът върху пръстите й отслабва. — Харесва ми. Обичайно ли е за хората да се докосват често? — Досега Лили никога не беше мислила за това, но не си спомняше да бе виждала много хора да се докосват.

— Някои хора се докосват постоянно. Други не толкова често. Зависи какво им харесва.

— Аз мисля, че би ми било приятно да ме докосват — каза Лили. — Това означава ли, че съм лоша?

— Не и според мен. Разбира се, аз не мисля, че госпожа Торагуд би одобрила това.

— Не ми пука за госпожа Торагуд.

Това си беше истина. Лили никога не се беше интересувала от мнението на госпожа Торагуд и не разбираше защо Зак се тревожеше толкова много какво щеше да каже жената на свещеника.

— Това може да ти прозвучи ужасно — каза тя, като не смееше да го погледне в очите, — но би ли ме прегърнал през кръста? Веднъж видях Мери Бет и Сам да го правят. На нея, изглежда, й харесваше много.

Зак я погледна учудено.

— Не трябва да го правиш, ако не искаш. Просто си помислих, че може да бъде хубаво, и след като не познавам никого, когото да помоля…

Тя нямаше смелост да го погледне в очите и дори не знаеше откъде беше събрала кураж да го попита.

— С удоволствие — каза Зак. — Но трябва да се увиеш в шала. Става студено.

Лили не усещаше студа: Вълнението я затопляше от главата до петите.

Прегръдката на Зак беше колеблива. Лили се зачуди дали той не иска да я прегръща и дали тя не вършеше нещо лошо, като искаше това от него.

— Трябва да се отпуснеш и да се наведеш малко към мен — каза тихо Зак.

Лили не бе осъзнала, че е толкова вцепенена. И уплашена. Ами ако Зак правеше това само защото тя го беше помолила? Сега тя осъзна, че искаше той да я прегърне. И то не защото никога досега не я бяха прегръщали, а защото бе искала точно това още от мига, в който го беше видяла за първи път.

Време беше да си признае факта, че тя си падаше по Зак още от момента, в който се беше запознала с него. Досега Лили не бе осъзнавала това, но би й било невъзможно да се влюби в Йезекия или в друг мъж. Тя беше дошла в Калифорния, защото подсъзнателно бе знаела, че трябва да си отговори на въпроса за Зак, преди да направи нещо друго.

Само че тя не бе разбрала отговора, когато го беше получила. Тя беше влюбена в Зак Рандолф и не можеше да си тръгне без да получи някакво доказателство, колкото и малко да беше то, че той поне я харесва.

Хората не обичаха, защото любовта беше нещо разумно. Ако беше така, тя щеше да обича Йезекия. Те не обичаха и защото някой искаше това от тях. Ако беше така, Зак щеше да обича Доди. Любовта беше нещо случайно. Но в техния случай, изглежда, че беше несподелена.

Лили се беше влюбила в Зак Рандолф, но той не беше влюбен в нея. Много лошо планиране от страна на някого.

Лили се наведе към него. Харесваше топлината му. Харесваше силата, която той излъчваше. Харесваше ръста му. Нямаше нищо против, че беше с двадесет и пет сантиметра по-ниска от Зак. За да го погледна в очите, й се налагаше да извие врат нагоре, но тя беше готова да прави това с радост само и само за да чувства ръцете му около себе си, да се чувства защитена и в безопасност.

Лили трябваше да си напомни, че в момента не беше защитена и в безопасност. Той я прегръщаше само защото тя го беше помолила. Утре Зак щеше да я накара да си тръгне.