Лей Грийнууд - Лили

Същата нощ на една от масите за игри с карти стана сбиване. Само по себе си, това не беше нещо необичайно. Причината за тази игра обаче съвсем не беше обикновена. Лили бе обявила пред всички, че ще вечеря с онзи, който събере най-много пари за благотворителния фонд на църквата. Когато госпожа Торагуд обяви имената на шестимата най-щедри дарители, мъжете се бяха съгласили да играят на карти, за да определят победителя.

Няколко мини, едно ранчо, две кръчми и една компания за товарни превози бяха сменили притежателите си, когато избухна кавгата. Един от губещите възрази, че не може победителят да държи четири аса, след като той самият има две. Зак им каза, че ще даде повече пари от който и да било от тях, за да могат да си върнат имуществото. Той не смяташе да позволи името на Лили да се разнася из целия град само защото тези мъже бяха такива глупаци.

— Казах ви, че Зак не е толкова порочен, колкото си мислите — беше коментарът на Лили, когато съпругата на свещеника й каза за чека. Лили беше отишла в дома на семейство Торагуд, за да остави още дрехи, дарени от момичетата в кръчмата.

— Но аз все пак не разбирам защо той ни дава пари — каза госпожа Торагуд. — Той не е член на църквата ни. Кракът му никога не е стъпвал там.

— Не мисля, че можете да очаквате от него да се появи и сега — каза Лили.

— Щях да бъда доста странна съпруга на свещеник, ако желаех комарджиите да бъдат част от християнско паство.

— Ако го мислехте, би трябвало да се смятате за много щастлива — отвърна й Лили. — Той прави повече за хората в този град от когото и да било другиго тук.

— Да не би да сравнявате работата му с тази на съпруга ми? — попита госпожа Торагуд намръщено.

— Не, но мога да твърдя, че ако Зак иска нещо да бъде направено, той може да събере повече хора, които да предложат помощта си, отколкото господин Торагуд.

Жената на свещеника нямаше как да обори това твърдение, колкото и отчаяно да й се искаше да го направи. Тя често беше оплаквала неприятната истина, че злото имаше по-голяма власт над хората отколкото доброто. Тя не се съмняваше, че Зак имаше достъп до огромен брой порочни хора.

Недоволството на госпожа Торагуд се засили когато тя научи, че Зак все още не беше провел обещания разговор с Лили. Тя би го провела лично, но Лили бе показала ясно изразена нетърпимост към хората, които критикуваха поведението й или й казваха какво да прави. Тя категорично отказваше да позволи на когото и да било да говори лоши неща за Зак Рандолф в нейно присъствие. Госпожа Торагуд не беше страхлива, но беше разумна жена. Тя знаеше, че трябваше да намали платната си и да изчака да задуха по-благоприятен вятър.

Два изстрела откъм улицата нарушиха внезапно концентрацията на Зак. Той тръшна картите си върху масата и изтича през залата. Когато отвори вратата, той спря внезапно.

На земята лежаха окървавени двама души. Единият се намираше на тротоара, а другият — на улицата. Един бърз преглед му показа, че раните им са сериозни, но не са смъртоносни.

— Защо, по дяволите, кървите на прага ми? — попита Зак.

— Мръсното копеле стреля по мен — каза единият от мъжете. — Дори не ме предупреди. Просто излезе след мен и стреля.

— Защо?

— Нарекох го долен, миризлив като скункс лъжец.

— Това обикновено е достатъчно, за да накара кръвта на един мъж да кипне — отбеляза Зак.

— Той не трябваше да казва такива неща за госпожица Лили.

Зак се вцепени на мястото си.

— Какво е казал? И недей да викаш така, че да те чуе цялата улица.

— Не мога да изрека отново тези думи — отговори мъжът. — Казах му, че ако ги повтори, ще го убия.

— На мен ми се струва, че той се е опитал да те застреля в гръб.

— Какво друго може да се очаква от мъж, който се осмелява да оплюва ангел като госпожица Лили?

Отначало Лили се разсърди, когато Зак й каза, че тази вечер не може да излезе на сцената. Дори чувството й за вина, което я бе обзело при думите му, че би било добре поне една вечер да мине без сбивания или стрелба, не можеше да я накара да приеме забраната му.

Лили най-сетне бе осъзнала, че у нея имаше нещо необуздано. На нея й харесваше да пее, да танцува, да усеща, че има власт над мъжете, и да знае, че тези едри, брутални господари на света бяха готови да направят буквално всичко, за да й угодят. Лили предполагаше, че това беше скритият корен на греха, който баща й бе забелязал у нея преди много години. Сигурно това беше и причината, поради която той я бе наблюдавал толкова отблизо и я бе обещал за съпруга на Йезекия.