Лей Грийнууд - Лили

Силният смях на Зак накара четирите жени да подскочат.

— Дори и Лили едва ли вярва, че това е възможно.

— Всичко е възможно, но…

— Но вие не смятате, че това важи в този случай. Не се опитвайте да ми отговаряте. Ще говоря с Лили, но се съмнявам, че тя ще се върне във Вирджиния.

— Знам, че няма да го направи — каза Доди. — Чиста загуба на време е да се говори с нея за това.

— Все пак нали ще опитате? — попита госпожа Торагуд.

— Да. Какво смятате да правите, ако тя откаже?

— В такъв случай — отговори госпожа Торагуд, която очевидно не беше доволна от отношението на Зак, — вие ще се съгласите че трябва да й намерим подходящо място за живеене и безупречно работно място.

— Съгласен съм — каза Зак, който искаше това посещение да свърши колкото се може по-скоро. Ако му се наложеше да търпи тази жена твърде дълго, трябваше да му се наложи да прибегне до запасите си от бренди, за да не полудее.

— Тези дами ме придружиха тук, защото преосмисляха позициите си — каза Сара Торагуд.

По израженията на лицата им Зак разбра, че госпожа Торагуд бе онази, която бе извършила по-голямата част от преосмислянето на позициите им.

— Госпожица Стърлинг може да се върне в пансиона на Вела — продължи госпожа Торагуд. — Госпожа Уелборн и госпожа Чикали ще я наемат на половина работен ден всяка. Може би това ще попречи на многото младежи да се събират в който и да било от двата магазина.

Уважението на Зак към госпожа Торагуд нарасна значително. Той не познаваше останалите две жени, но знаеше, че бяха необходими огромни усилия, за да бъде накарана Бела Холт да промени мнението си за каквото и да било. Очевидно госпожа Торагуд беше жена, която трябваше да се приема сериозно.

— Ще трябва да говорите с Лили за това.

— Разбира се.

— В момента я няма тук.

— Кога можем да й кажем да ви се обади? — поинтересува се Доди.

— Възможно най-скоро.

— Ще й предам, че желаете да се видите с нея веднага щом се върне — обеща Доди.

Докато госпожа Торагуд се обръщаше, за да си тръгне, погледът й се спря на сцената.

— Тук ли пее тя? — попита жената на свещеника.

Зак кимна. Госпожа Торагуд огледа огромната зала.

— Тук сигурно всяка вечер събирате повече хора отколкото съпругът ми в църквата си. — Очевидно беше, че според нея това не е справедливо.

— Помолете Лили да изпее една песен в църквата — предложи Зак. — Обзалагам се, че така ще удвоите броя на посетителите си в неделя.

Госпожа Торагуд излезе бързо от заведението, последвана от останалите три жени.

— Какво ще правиш сега? — попита Доди, когато вратата се затвори зад тях.

— Не знам.

— Тя няма да си замине.

— Знам, но трябва да признаеш, че това е най-доброто за нея.

— А дали ще бъде най-доброто и за теб?

— Разбира се. Една грижа по-малко.

Той стана и отиде до сцената. Наистина щеше да бъде най-добре Лили да си заминеше за Вирджиния. Така вече нямаше да му се налага да се тревожи за нея. Така щеше да може да спре да мрази мъжете за това, че я гледаха. Това започваше да пречи на участието му в игрите. Зак винаги бе играл заради удоволствието и защото беше добър комарджия. Сега откриваше, че се оглежда за други мъже, които изглеждаха твърде заинтересовани от Лили, примамваше ги да играят с него и се опитваше да изпразни джобовете им възможно най-бързо, за да ги накара да си тръгнат. Това беше желание, на което не можеше да устои.

Ако Лили си тръгнеше, това наистина щеше да бъде една грижа по-малко, но тя щеше да му липсва. Тя създаваше повече неприятности от която и да било друга жена, но по някаква неизвестна на него причина възраженията му срещу това не бяха толкова силни, колкото бе очаквал.

Сара Торагуд влезе в кабинета на съпруга си, без да чука.

— Миналата седмица бяхме засипани от дарения — каза тя. — Не мога да повярвам, че твоите призиви от амвона са имала такава сила.

Господин Торагуд изглеждаше по-доволен от себе си от обичайното.

— Аз вложих много в тази литургия. Предполагам, че думите ми най-сетне са стигнали до онези грешници. Ако те не се поправят, докато са още на този свят, няма нужда да се опитват да го направят, когато Габриел надуе тромпета си.

— Да, скъпи, ти им каза това достатъчно ясно. Но ти и преди си го правил, само че никога с такива блестящи резултати.

— Алкохолът едва ли е единственото нещо, чиито качества се подобряват с възрастта. Защо да не е така и със свещениците?

— Защо не? Най-големите ни дарители са около половин дузина мъже. Нищо не разбирам. Досега дарители са били винаги съпругите им.