Лей Грийнууд - Лили

— Какво не е наред? — попита я Лили.

Кити бръкна в пеньоара си и подаде едно писмо на Лили.

„Скъпа Кити,

Бебето отново се разболя от грип. Горката душичка издава такива ужасни звуци, че ме плаши до смърт.

Старата госпожа Маккътчин и дъщеря й се местят, така че ще търся друга кърмачка. Той толкова мрази биберона. Сърцето ми се къса, когато го гледам как не иска да яде, а знам, че е гладен.

Не исках да ти пращам такива лоши новини, но реших, че трябва да знаеш.

С обич,

Мама“

— Той е само на три месеца — каза Кити, когато Лили й върна писмото. — Сърцето ми се късаше, когато се наложи да го изоставя.

— Защо?

— Тръгнах да търся баща му, но той е изчезнал.

— Защо не се върна?

— У дома няма работа. Пък и аз нямам мляко. Мислех си, че тук ще мога да печеля достатъчно, за да може мама да се грижи за него. Освен това така щях да мога да продължа да търся баща му. Но не знаех, че бебето ще ми липсва толкова много.

— Защо не извикаш майка си да дойде в Сан Франсиско?

— Не мога да си го позволя.

— Какво работиш?

— Крупие съм на една от рулетките. Щях да изкарвам повече пари като банка на фаро, но Доди казва, че не може да ме премести, преди да съм придобила повече опит.

— Нямам възражения Кити да се премести като банка на фаро — каза Доди. — Това е правило на Зак. Шест седмици е абсолютният минимум.

— Но тя е тук почти от пет седмици.

— Значи й остава да почака още само десет дни.

— Бебето й липсва много — каза Лили. — Другите момичета казват, че тя плаче всяка вечер.

— Не си го изкарвай на мен. Говори със Зак. Но недей да ходиш при него, преди да е станал — добави бързо Доди, когато Лили скочи на крака.

Когато Зак слезе в залата, Лили го чакаше в подножието на стълбите.

— Не казвай нито дума, преди да съм си изпил кафето каза й той с полуотворени очи. — Виждам, че си дошла да искаш нещо от мен.

Лили не можа да се въздържи да не се усмихне, докато го гледаше как върви към кабинета си. Той беше толкова сладък, когато беше полусънен. Приличаше на голямо бебе. На нея почти й се прииска да го щипне по бузката, но не смяташе, че той щеше да оцени това.

Лили изчака няколко секунди, преди да го последва. Зак се загледа в нея над ръба на чашата си с тревожен и недоверчив поглед.

— Ти искаш нещо от мен — повтори той. — Виждам го в очите ти. Ти си същата като Роуз.

— Тя трябва да е прекрасна жена.

— Абсолютна кралица измежду жените, но е най-дразнещото ме човешко същество след Айрис.

— Според мен и Роуз, и Айрис са очарователни.

Зак отпи малко прибързано от кафето и си изгори езика!

— Добре, изплюй камъчето.

— Искам да доведеш майката и бебето на Кити в Сан франсиско.

— Коя, по дяволите, е Кити? И защо трябва да мисля за майка й и бебето й?

— Никога не си толкова сърдит, когато ставаш от сън. Какво ти става?

— Имах още един сблъсък с онзи проклет глупак Чет Лий. Прекарах половината от нощта в полицейския участък.

Лили го остави да отпие още няколко глътки кафе. Знаеше, че Зак щеше да отстъпи. Беше твърде мекосърдечен. Само трябваше да го остави да ръмжи и да мърмори известно време, за да покаже, че той е шефът. Също като баща й. Ако заподозреше, че е манипулиран, щеше да се запъне като магаре. Предполагаше, че Зак не беше по-различен от баща й.

Тази мисъл я удиви. Струваше й се невероятно, че те можеха да имат нещо общо, че Зак можеше да прилича толкова на баща й, колкото се различаваше от него. В същото време се зачуди дали баща й наистина имаше толкова много недостатъци, колкото смяташе тя.

— А сега ми кажи защо очакваш от мен да се погрижа за бебето на тази жена — каза Зак след малко. Той вдигна внезапно очи. — Нали не си я накарала да чака пред вратата и не си я скрила в някой шкаф?

— Тя се приготвя за работа, но аз й казах, че ще й съобщя решението ти.

— Всички жени сте еднакви. Събирате се и заедно притискате един мъж в ъгъла. След това му казвате, че ще приемете решението му, каквото и да е то.

— Не и аз — възрази Лили. — Аз ще бъда много разтревожена, ако не помогнеш на Кити да вземе детето си в града.

— Кити — каза повече на себе си Зак. — Брюнетка. Работи на рулетка. Справя се много добре.

— Точно така. Само че има нужда да се премести на банка за фаро, за да може да изкарва достатъчно пари да издържа детето си.

— Не е работила тук достатъчно дълго. Остава й малко повече от седмица до края на изпитателния срок.

Лили реши, че Зак хвърляше пепел в очите на Доди. Той се преструваше, че не знае какво става в заведението му, но очевидно знаеше много повече, отколкото Лили или Доди си мислеха.