Лей Грийнууд - Лили

— В това място има повече изходи отколкото в дупка на гризачи — обърна се Зак към Хен. — Погрижете се да покриете колкото можете повече от тях.

Той изтича по стълбите, като ги вземаше по три наведнъж. Когато стигна на втория етаж, Зак започна да отваря вратите подред, оставяйки зад себе си множество пищящи жени и ядосани мъже. Той не забави крачка, докато не стигна до една заключена врата в края на сградата. Не се поколеба нито за миг. Ритна вратата в ключалката. Мекото дърво се разцепи и вратата се отвори, откривайки тясно стълбище.

Зак се втурна надолу по стълбите. Те свършваха пред друга затворена врата. Тя беше отключена и водеше към стая, която приличаше на мазе. Зак дочу приглушени звуци на борба откъм пода. Той откри вратата в пода почти мигновено и я отвори тъкмо навреме, за да види как вратата в другия край на подземното помещение се отваря.

Светлината, която нахлу през вратата, му позволи да забележи Лили, която се опитваше да се освободи от Чет Лий.

— Лили! — извика Зак, докато се мяташе напред по тъмното стълбище. — Обичам те!

Лили се спря за миг и Чет успя да я дръпне далеч от вратата и да я затвори зад себе си. Зак чу как ключът се превърта в ключалката. Той връхлетя върху вратата, но тя беше много по-здрава от вътрешните и издържа.

— Какво каза? — дочу той приглушения глас на Лили.

— Казах, че те обичам — извика в отговор Зак и ритна вратата с всички сили. След това я ритна още два пъти. Уплашен, че може да нарани крака си и да не може да тича след Чет, Зак се хвърли с рамото си срещу вратата. Тя поддаде и Зак се преметна напред и се озова на земята на брега на залива.

Той скочи на крака и видя Чет Лий и Лили да стоят близо до една лодка. Чет беше допрял револвер в главата на Лили.

— Не се приближавай, повече — каза Чет.

— По-добре се откажи — посъветва го Зак. — Няма да ходиш никъде! Ако дори един косъм падне от главата й, аз лично ще те убия.

— Имам револвер.

— Аз пък имам два — каза Зак и измъкна оръжията от джобовете си. След това тръгна към Лили. — Пусни я.

— Остани си на мястото.

— Откажи се, Чет — повтори Зак, без да намали крачката си. — Не можеш да спечелиш.

— Остави го на мен — обади се Монти. Той се беше появил от другата страна на сградата.

— Аз съм най-добрият стрелец в семейството — каза Хен, който се приближаваше от противоположната страна. — Мога да го очистя веднага когато пожелаеш.

Озовал се внезапно срещу трима въоръжени мъже и с отрязана възможност за бягство по суша, Чет се огледа с разширени очи. Той задърпа Лили към лодката, но не можеше едновременно да я държи здраво и да не изпуска оръжието си.

— Хайде, Чет — каза Зак, който вече се намираше само на няколко метра от него. — Възхищавам се на добрия блъф, но ти се опитваш да се противопоставиш на ръка, която не можеш да биеш. Винаги си бил неразумен комарджия, но никога не си бил глупав.

— Влизай в лодката! — изръмжа Чет на Лили. — Влизай или ще застрелям Зак!

Зак тръгна напред.

— Недей — каза един глас някъде отгоре. — Все още мога да пробия карта за игра в средата. Предполагам, че това е достатъчно, за да улуча един страхливец в гърба.

Говореше Джордж, който се намираше на около три метра над главите им.

Чет се извъртя рязко и отпусна Лили. Тя успя да се измъкне от ръката му и се хвърли на земята. Ужасен, че се намираше на мушката на четири оръжия, Чет се завъртя и насочи револвера си към Лили.

Мощен залп разцепи тишината и надупченото от куршумите тяло на Чет Лий се свлече на земята.

— Той влезе в стаята малко след като Доди и Джули излязоха — каза Лили на Зак, докато пътуваха обратно към църквата. — Играех карти, за да се успокоя. Бях раздала само една, когато той се нахвърли върху мен.

— Вале пика.

— Не знаех какво да правя. Органът заглушаваше виковете ми. Хвърлих останалите карти на земята, като се надявах да се досетиш какво означава това.

— Постъпила си много умно. Това, че се хвърли на земята, също. Но се страхувам, че роклята ти е изцапана.

— Не ме интересува каква е роклята ми, ако ти наистина мислиш онова, което ми каза.

— Имаш предвид, когато ти извиках, че те обичам ли?

Лили се усмихна.

— Да, точно това имах предвид.

— Мислех всяка една думичка — каза Зак. — Трябва да съм бил луд, щом като не съм го осъзнал досега.

— Сигурен ли си? — попита го тя. — Наистина ли си сигурен?

— Може би това ще те убеди.

Когато Зак я пусна от прегръдката си, Лили въздъхна и се облегна в седалката си.