Лей Грийнууд - Лили

— Или да има нещо против теб — допълни Доди. Зак изстена.

— Това може да е половината град.

— Какво търсят тези инструменти на Сатаната в стаята на дъщеря ми? — попита Стърлинг и посочи към картите.

— Не можеш ли да престанеш да се тревожиш за греха поне за пет минути? — отвърна вбесен Зак.

— Тя е играела карти, за да се успокои — обясни Доди.

— Не разбирам защо картите са пръснати по пода — измърмори замислено Зак. — Всичко останало, изглежда, си е на мястото.

Очите му срещнаха погледа на Доди.

— Направила го е нарочно! — извика Зак. — Искала е да ни каже нещо.

— Само глупаците прибягват към картите за помощ — каза Стърлинг.

— Млъкни, Айзък. Остави човека да мисли.

Свещеникът млъкна. Зак реши, че това се дължеше на шока, защото за първи път жена му се осмеляваше да му нарежда.

— Какво ли се е опитвала да ни каже с това вале пика? — попита Доди.

— Чет Лий! — възкликна Зак, уверен, че вече знаеше кой беше похитил Лили. — Той не е просто черен рицар, но и има причина да мрази мен, теб и Лили!

Зак се стрелна покрай преподобния Стърлинг и нахлу в църквата.

— Лили е отвлечена — каза той на братята си. Докато те вървяха към него, той се обърна към гостите: — Останете по местата си, приятели. Ще я върна след малко.

— Кой я е отвлякъл? — попита Аса Уайт, който се намираше наблизо.

— Чет Лий.

Аса тикна един револвер в ръката на Зак.

— Вземи това. Ще имаш нужда от него.

— Какво искаш да правим? — попита Хен брат си.

— Вървете след мен. Мисля, че знам къде може да я е отвел. Имам нужда от вас, за да му попреча да се измъкне.

— Но ние не сме въоръжени — каза Медисън. Внезапно една дузина гости се озоваха в коридора между пейките и започнаха да подават револвери на братята.

— По дяволите — възкликна Монти със светнали от радост очи, докато поемаше един револвер с къса цев и един дългоцевен колт. — Моята сватба не беше дори наполовина толкова забавна.

С ъгълчето на окото си Зак забеляза как Медисън и Роуз поемат бащата на Лили. Това беше една грижа по-малко. Когато Зак се върнеше с булката, Стърлинг щеше да е омекнал като тесто. Той се надяваше, че Тайлър и Джеф щяха да успеят да убедят гостите да изчакат. Не му се искаше след всички тези премеждия да се върне и да намери църквата празна.

Зак изтича навън преди всички и се отправи към едно от такситата, които чакаха да извозят хората за приема в хотела.

— Карай към дока на улица „Клей“ — извика той на кочияша, докато скачаше в таксито.

— Няма да ти позволим да ни изоставиш — каза Монти, докато двамата с Хен се качваха зад Зак.

— Тогава побързайте — отвърна му Зак.

— Ние може и да сме на тридесет и пет — каза Монти, — но ежедневното яздене ни поддържа в по-добра форма отколкото седенето в игралната зала.

— Къде отиваме? — поинтересува се Хен.

— Мисля, че той я е отвел към доковете — обясни Зак. — Единственото нещо, което може да направи, е да се опита да я качи на някой кораб. Той знае, че ако я задържи някъде в града, някой ще я познае.

По време на пътуването братята не разговаряха много. Зак се укоряваше мислено, като мислеше, че ако се беше оженил както подобава за Лили още първия път, всичко това никога нямаше да се случи. Той отдавна щеше да е продал заведението, онази катастрофална игра на покер никога нямаше да се случи и сега той сигурно щеше да се опитва да подмами Лили в леглото.

Таксито спря пред една, мрачна дървена постройка, която се намираше до павирания тротоар. Задната част на сградата стигаше до водата.

— Какво има вътре? — поинтересува се Хен, докато слизаше.

— На долния етаж е голямата игрална зала и няколко служебни помещения. Момичетата имат стаи на горния етаж.

— От онези ли? — попита Монти с любопитно пламъче в очите.

— Аз ще претърся стаите — каза Зак. — Вие се заемете със служебните помещения и ме прикривайте.

Те нахлуха през вратата. Почти никой в кръчмата не им обърна внимание. Зак тръгна направо към бармана.

— Чет Лий да е минавал оттук преди малко?

— Не съм го виждал цял ден — отговори барманът и му обърна гръб.

Зак се пресегна през тезгяха, сграбчи мъжа за яката и го вдигна над земята. След това удари главата му в бара.

— Питам още веднъж. Чет Лий да е минавал оттук преди малко с една жена в сватбена рокля?

— Май че мина — отвърна мъжът.

— Накъде тръгна?

— Не забелязах.

Зак отново удари главата му в тезгяха. Този път устната на бармана се сцепи.

— Горе — едва успя да промълви.