Лей Грийнууд - Лили

— Ще организираме приема в хотела — казваше Дейзи на Тайлър. — Можеш да правиш каквото искаш, но ти забранявам да се доближаваш до кухнята.

— А как ще бъда сигурен, че храната е приготвена добре? — възрази Тайлър. — Това е сватбата на брат ми и половината от най-известните хора в Сан Франсиско ще присъстват. Всичко трябва да бъде идеално.

— Ако твоите готвачи не могат да се справят с един прием сами, значи трябва да ги уволниш. Повтарям — забранявам ти да се доближаваш до кухнята! И не си мисли, че ще успееш да се промъкнеш незабелязано. Смятам да накарам децата да те наблюдават.

— Те са само на три и четири години.

— Идеалната възраст. Все още не са се научили да лъжат, за да прикриват баща си. Ти си непоправим, Тайлър. Понякога си мисля, че ми се иска да се върна в онази планинска колиба и да остана затрупана от снега цяла зима. Ако трябваше да избираш между мен и кухнята, сигурно щеше да ми се наложи да отглеждам сама децата си.

Дейзи му обърна гръб и се опита да се отдалечи, но Тайлър я сграбчи, обърна я с лице към себе си и я прегърна силно.

— Нямаше да ми бъде лесно, но щях да се откажа от готвенето заради теб.

— Е, аз не искам да правиш това — отвърна Дейзи. — Сигурно ще си пропилееш живота.

— Не и ако съм твърде зает, за да не мисля за кухнята.

Дейзи се изкиска.

— Не сега, Тайлър. Децата ще бъдат тук след половин час.

— Можеш ли да измислиш по-добро занимание през това време?

Дейзи не можеше.

— Но тя не може да иска всички да присъстваме на сватбата — каза Медисън. — Ние сме шестима.

— Тя знае много добре колко са братята на Зак. И още нещо — иска всичките й зълви също да са там.

— Божичко! Това е цяла тълпа. Никой няма да забележи младоженката.

— Ще я забележат — увери го жена му. — Ние ще бъдем облечени в синьо, а тя в бяло.

— Е, предполагам, че щом е за последен път, ще мога да го изтърпя.

— Стегни се. Това не е всичко. Тя иска племенничките на Зак да й бъдат шаферки.

Медисън извика възбудено:

— Елизабет може да се справи добре, но близначките на Джордж и Сюзън на Монти ще превърнат всичко в цирк.

— Не, няма, ако мога да им попреча.

Медисън знаеше, че заплахата не беше празни думи. Фърн се оправяше с пет момчета всеки ден и да се справи с четири момичета нямаше да й бъде никак трудно. Е, може би нямаше да й бъде чак толкова лесно. Нищо, свързано с близначките на Джордж или дъщерята на Монти, не можеше да бъде лесно. Те бяха красиви, но бяха и същински чудовища.

— Тя иска момчетата да носят наметалото й.

— Господи. Има ли представа колко са момчетата в семейство Рандолф?

— Съвсем точна. Освен това иска Уилям Хенри и Джозеф да носят пръстените.

— Това ще бъде истински кошмар. Надявам се да оцелеем.

— Ще се оправиш.

— Може би трябва да се върнем в Денвър.

— Какво ще кажеш за Канзас?

— И да те оставя пак да започнеш да обуваш панталони и да си обличаш онази кожена жилетка! Никога. Смятам да те държа там, където ще ти се налага да обличаш рокли, за да изглеждаш като почтена жена.

— Добре. Нямам намерение да напускам тази къща, преди да дойдат да ме отнесат — заяви Фърн.

— Какво ще кажеш аз да те занеса горе?

— Мога и сама да се кача, благодаря.

— Но е много по-забавно, когато аз те нося.

На Фърн не й се наложи да върви.

Джордж преглеждаше сметките си, когато чу вика на Роуз, и се втурна към дневната. Когато стигна до вратата, той видя жена си да стои в средата на стаята, стиснала в двете си ръце някакво писмо.

— Да не е умрял някой? — попита я той.

— Зак се жени — обясни Роуз. — За втори път за същата жена.

— Какво? — Джордж никога не знаеше какво може да очаква от Зак, но това надхвърляше всякакви граници.

— Той се оженил на частна церемония, но сега иска нормална сватба — поясни Роуз. — Иска всички ние да стоим зад него. Иска и децата да присъстват на сватбата.

— Всичките ли?

— Уилям Хенри ще носи пръстените, а момичетата ще бъдат шаферки.

— Близначките са малко големи за това, не мислиш ли?

— Четиринадесет години не са чак толкова много. Ще трябва да телеграфирам на училището, за да уредя да ги изпратят в Сан Франсиско веднага. Добре, че Уилям Хенри все още не е започнал обучението си в Уест Пойнт. Съмнявам се, че щяха да го пуснат. Той може да пътува с Джеф.

— Може да предпочете да дойде сам. Вече е достатъчно голям.

— Приеми го, Джордж. Децата ми никога няма да бъдат достатъчно големи.

Едно осемгодишно момиченце влезе тичешком в стаята.