Лей Грийнууд - Уорд

— Бих искала да оставя Танър и Дейл тук. Ние с Уорд трябва да се върнем в града.

Уорд почувства как отново го обзема омразното чувство на безпомощност.

— Мога да помогна само ако хората ми позволят да го направя. Дори и тогава няма да съм в състояние да помогна на всички.

— Струва си усилията дори да спасиш само един човек.

Уорд разбираше, че Марина е права. Трябваше обаче да си повтаря, че имат значение единствено оцелелите, а не мъртвите.

— Ще си взема чантата.

— Къде е тази чанта? — попита Дрю. — Никога не съм я виждала.

— Прибрал съм я. Откакто свърши войната, съм я вадил само веднъж.

— Кога го извади куршума от Джейк?

Уорд мълчаливо кимна.

— Абсолютно задължително е да изварявате всяка вода, която пиете — обяви Уорд — Наистина, не знаем много неща за холерата, но това, което със сигурност знаем, е, че болестта се предава посредством заразена вода.

Отдавна бе минало полунощ. Хората бяха сънливи и раздразнителни. Оскъдната светлина от няколко газени фенера и свещи хвърляше причудливи сенки по загрижените лица. Повечето от децата бяха дошли по пижами. Всички се бяха събрали в кръчмата — голямо четириъгълно здание с голи стени и мръсен под. Във всеки ъгъл на помещението Уорд виждаше изплашени и сърдити лица. Хората не го познаваха и не го искаха тук. Но в страха и невежеството си, бяха принудени да се обърнат за помощ към него.

За пръв път в медицинската си практика Уорд не се чувстваше безпомощен. Би могъл да помогне на тези хора, ако само можеше да ги убеди да го изслушат, да му повярват, да правят това, което им каже.

Подобно на другите жени, мисис Прут изглеждаше готова изцяло да разчита на него. Обаче, както скоро разбра, че това не означаваше, че бе готова да приеме нарежданията му, без да провери всяко едно.

— Ще прекарваме половин ден до печката да кипваме вода и да изваряваме дрехи! — оплака се тя.

— Да не би да предпочитате да се разболеете от холера — сряза я Уорд.

Марина многозначително му намигна, напомняйки му, че постъпва грубо, но той нямаше намерение да търпи глупави възражения, когато животът на хората бе в опасност.

— Измийте, изтъркайте и изперете всичко около вас — продължи Уорд. — Тенджери, тигани, съдове, дрехи, завивки. Особено внимание трябва да обърнете на самите себе си. Най-страшните холерни епидемии в армията избухваха в частите, които бяха потънали в мръсотия.

— Нашият град не е мръсен! — заяви мисис Прут, а лицето й придоби морав цвят от възмущение.

— Знам — отвърна Уорд. — Просто се опитвам да ви кажа, че холерата се разпространява чрез мръсотия и заразена вода.

— Ще трябва да използвам толкова дърва, колкото ще ми стигнат за отопление за цяла година — възпротиви се един от мъжете.

— Не би ли предпочел да изваряваш дрехи, вместо да използваш дървата, за да сковаваш ковчези?

Наистина, градът бе заобиколен от гора с огромни дървета, но бяха нужни много работа и усилия, за да се отсече едно дърво, след това да се нацепи и приготви за огрев. А след като и земята трябваше да се изоре и да се засеят пролетните посеви, бе ясно, че мъжете изобщо нямаше да смогнат с всичката работа.

Но Уорд държеше твърдо на своето. Беше сигурен, че някои от мъжете не се бяха къпали цял месец. От начина, по който изглеждаха децата, можеше да се заключи, че телата им не бяха виждали вода от последния път, когато се бяха къпали на реката.

— И как всичкото това миене и изваряване ще спре холерата? — попска да узнае една жена, която очевидно бе настроена скептично, но искаше да бъде убедена в ползата от тези мерки.

— Горещата вода убива микробите, които разпространяват болестта. Тях не можете да видите — каза Уорд, въпреки че бе наясно, че тези думи могат да накарат хората да пренебрегнат нарежданията му — Но те са там.

— Не вярвам в нещо, което не мога да видя с очите си — заяви един мъж.

— Ти бил ли си болен? — обърна се към него Уорд.

— Преди две зими се разболях от грип.

— И видя ли какво точно причини грипа?

— Е, не, но…

— Няма да видите причинителите на холерата, тифуса, жълтата треска или дизентерията — продължи Уорд. — Но въпреки това ще умрете.

Мъжът замълча, но не изглеждаше убеден.

— Разбирам, че ще ви е трудно да повярвате на някои неща, които ви казвам, но трябва да знаете, че ако холерата започне да се разпространява сред вас, след седмица почти всички ще сте мъртви. Няма да ви кажа, че знам как я лекувам. Истината е, че не знам.