Уилям Грифин - Ловците

— Съжалявам — отвърна той и усети как погледът на събеседника му го изпепелява, — но ако това означава да се примиря с вашия човек, който ще се занимава с Връзки с обществеността, няма да стане.

„Изражението на генерала означава, че току-що съм се прострелял в крака“.

— Можем да поговорим по този въпрос — предложи Монтвейл.

— Да поговорим ли? — заекна Кастило. Не бе очаквал подобен отговор.

— Това означава, че ти ми предлагаш вариант, а аз преценявам дали да го приема.

— Обаждането ми отпреди малко, помните ли? Разговарях с началник-щаба си, майор Ричард Милър.

— Какво за него?

— Изтеглете господин Елсуърт от офиса ми и ще инструктирам майор Милър да ви каже какво и защо върша — при това бързо — всичко, което може, без да застрашава живота на когото и да било от екипа ми.

— Предполагам, че говорим за един и същи майор Милър?

— Моля?

— Синът на генерала, нали? Мъжът, чийто живот спасихте — като рискувахте и собствения си живот, и кариерата си — в Афганистан. Говорим за мъжа, когото госпожа Уилсън обвини, че й правел неприлични предложения по време, когато е изпробвала вашите креватни умения? За същия ли майор Милър става въпрос?

— Да, господине. За същия майор Милър.

— Разбрахме се — одобри Монтвейл, надигна се от стола и подаде ръка на Чарли.

„Мили боже! Получи се прекалено бързо. Кога ли ще ми отреже главата?“

Монтвейл стисна здраво ръката на подполковника.

— Новите ни отношения ще бъдат значително по-приятни, отколкото предполагам, че ти предполагаш, че ще бъдат.

— Така е, господине — отвърна Чарли.

— Добре, защо заминаваш за Париж? — попита Монтвейл, след като се отпусна на стола.

„Вече се договорихме и постигнахме примирие. Аз ще спазя своята част“.

— Помолих посланик Лоримър, бащата на господин Лоримър, да ми даде пълномощно, с което да се погрижа за имотите на сина му в Париж и Уругвай. Искам да проверя дали в апартамента и имението няма някоя следа.

— И в Уругвай ли ще ходиш?

— Да, господине.

— Смяташ ли, че си достатъчно квалифициран за подобно нещо?

— Не, господине, не съм. Ще помоля представителите на ЦРУ в двете страни да ми помогнат.

— Защо си мислиш, че ще го направят?

— Защото вече съм работил с тях. Преди ми помогнаха.

Монтвейл кимна.

— Има ли още нещо, което трябва да знам?

— Имам още един източник на информация в Будапеща. Предпочитам да не го назовавам. Той ми даде списък с хората, замесени в скандала „Петрол срещу храни“, и ме накара да му обещая да не го давам нито на Агенцията, нито на друг. Ще отида да се срещна с него, за да ме освободи от обещанието.

— Ами ако не го направи?

— Ще трябва да намеря друг, който да ми предостави същия списък.

Монтвейл кимна и премина на друг въпрос.

— Какво стана с парите?

— Изтеглихме ги от Уругвай и първо ги прехвърлихме в сметката на агент от ФБР, която беше открил на Каймановите острови.

— Юнг ли? Онзи, който е бил с вас, когато са убили Лоримър ли?

— Да, господине. Изпратих го в Уругвай да прикрие следите ни.

— Той ще се справи ли?

— Струва ми се, че да, господине.

— Ще ти бъде от полза, ако остане на постоянна работа при теб — подхвърли посланикът. — Мислил ли си по този въпрос?

— Да, господине, мислих. Секретар Хол го уреди.

— Чудесно. Само че следващия път, когато изникне подобен въпрос, първо се обърни към мен.

„Той да не би да се опитва да разкара Мат Хол?“

— Слушам, господине.

— Каза, че са прехвърлени „първо“ в сметката на Юнг — продължи да го разпитва Монтвейл.

— След това, днес сутринта, ги прехвърлих в сметка на мое име в същата банка, „Лихтенщайнише Ландесбанк“.

— На твое име ли?

— На името на германец — другата ми самоличност, която понякога използвам. Прецених, че така ще бъде най-добре.

— Имаш ли доверие на хората от фирма „Госингер“? Те ще си мълчат ли? — попита Монтвейл.

— Да, господине — потвърди Кастило и чак тогава се усети. „Боже, той знае и за това. Освен това зададе въпроса на съвършено чист немски“.

Монтвейл превключи на английски:

— По дяволите, той е невероятен, нали генерале? — попита посланикът.

Нейлър не отговори. Вместо това попита:

— Мога ли да попитам за какви пари става въпрос?

— Разбира се, че можеш да попиташ — усмихна се Монтвейл. — Дали ще получиш отговор, зависи от подполковника, тъй като сам изтъкна, че единствено той и президентът са напълно запознати с въпроса. Ще извърша престъпление, ако кажа.