Джеймс Грейди - Шестте дни на Кондора

Никакъв сигнал. Той натисна всички бутони. Нищо.

Трябва да изляза навън, помисли си той, трябва да повикам помощ. Опита се да натика пушката под якето си. Дори и с отрязана цев, тя пак бе твърде дълга: дулото й се подаваше над яката и натискаше гърлото му. Малкълм върна неохотно пушката под бюрото на Уолтър, тъй като реши, че трябва да се опита да остави всичко така, както го е намерил. Преглътна с усилие, отиде до вратата и надзърна през шпионката. Улицата бе празна. Дъждът бе спрял. Застанал плътно до стената, Малкълм бавно отвори вратата. Нищо не се случи. Излезе на площадката. Тишина. Той затръшна вратата, бързо мина през портичката и закрачи по улицата, като се оглеждаше на всички страни и търсеше да види нещо необичайно. Нищо.

Малкълм се запъти право към телефона на ъгъла. Всяка от четирите дирекции на ЦРУ има „горещ телефон“, който не фигурира в указателя и се използва единствено в случай на много фатални събития, и то само ако няма друг начин за връзка. Наказанието за злоупотреба с този телефон може да стигне до изхвърляне от работа и загуба на пенсията. Номерът на „горещия телефон“ е една от строго охраняваните тайни, които всеки служещ в ЦРУ, от най-висшестоящия директор до най-обикновения чистач, знае и помни.

На „горещата“ телефонна линия дежурят непрекъснато агенти с много голям опит. Те трябва да бъдат изключително съобразителни, независимо от това, че рядко вършат нещо. Когато пристигне тревожният сигнал, трябва да се вземат бързи и правилни решения.

Стивън Мичъл беше дежурен на „горещия телефон“ на ДР, когато Малкълм позвъни. Някога Стивън бе един от най-добрите пътуващи агенти (за разлика от резидентите) на ЦРУ. В продължение на тринадесет години той се придвижваше от една гореща точка към друга, предимно в Южна Америка. А после, през 1967 г., двоен агент в Буенос Айрес постави пластична бомба под предната седалка на симката на Мичъл. Двойният агент бе допуснал грешка: експлозията само отнесе двата крака на Мичъл. Грешката застигна двойния агент под формата на жица, която се стегна около врата му в Рио. Управлението не искаше да губи един добър служител и премести Мичъл в отдела за извънредни произшествия.

Мичъл се обади още след първото иззвъняване. С вдигането на слушалката автоматично се включи записващото устройство.

— 493–7282. — При вдигането на всички телефони в ЦРУ се съобщава само номерът.

— Обажда се… — За един ужасен миг Малкълм забрави кодовото си име. Знаеше, че трябва да даде номера на отдела и секцията си (за да не го сбъркат с друг агент със същото кодово име), но не можеше да си го спомни. Беше наясно, че не бива да използва истинското си име. После си спомни. — Обажда се Кондора, Секция 9, Отдел 17. Нападнаха ни.

— От телефон на управлението ли се обаждаш?

— Не, от една открита будка на няколко крачки от… базата. Нашите телефони не работят.

По дяволите, помисли си Мичъл, ще трябва да говорим със заобикалки. Със свободната си ръка той натисна бутона „Тревога“. На пет различни места, три във Вашингтон и две в Лангли, силно въоръжени мъже на бегом се отправиха към колите, включиха двигателите и зачакаха указания.

— Какви са загубите?

— Максимални, абсолютни. Аз съм единственият…

Мичъл го прекъсна:

— Добре. Има ли граждани в района, които знаят за това?

— Струва ми се, не. Всичко като че ли е минало тихо.

— Ранен ли сте?

— Не.

— Оръжие?

— Имам.

— В района има ли някой от нападателите?

Малкълм се огледа. Спомни си колко обикновена изглеждаше сутринта. — Не мисля, че има, но не мога да бъда сигурен.

— Слушай внимателно. Напусни района, без да бързаш, но си вдигай задника оттам и иди някъде на безопасно място. Изчакай един час. Когато се убедиш, че нямаш опашка, отново се обади. Това означава в 13,45 ч. Разбираш ли?

— Да.

— Добре, затвори сега и помни: не изпадай в паника.

Мичъл прекъсна връзката, преди Малкълм да успее да дръпне слушалката от ухото си.

След като затвори, Малкълм постоя на ъгъла няколко секунди и се опита да си състави план. Знаеше, че трябва да намери някое безопасно място наблизо, където да прекара един час, без да го забележат. Много бавно, той се извърна и тръгна нагоре по улицата. Четвърт час по-късно Малкълм се присъедини към една трупа туристи от Айова, които разглеждаха сградата на Капитолия.

Още докато Малкълм говореше с Мичъл, една от най-големите и сложни държавни машини в света бе приведена в движение. Служителите, които проследиха обаждането на Малкълм, изпратиха четири коли от вашингтонските дежурни постове и една от Лангли с подвижен медицински екип по посока на Секция 9, Отдел 17. Водачите на групите бяха инструктирани и въведени в ситуацията по радиото на път за целта. Съответното полицейско отделение във Вашингтон бе алармирано за възможността да им бъде поискано съдействие от „правителствени служители със специална задача“. Когато Малкълм затвори, всички бази на ЦРУ в окръг Колумбия вече бяха получили сигнала за предприети враждебни действия. Те приведоха в изпълнение специални планове по сигурността. Преди да са изтекли три минути от обаждането, всички заместник-директори вече бяха уведомени, а след шест минути директорът, който бе на съвещание с вицепрезидента, лично бе запознат със случая от Мичъл по телефон с устройство против подслушване. Осем минути след обаждането всички останали основни органи на американското разузнаване вече бяха получили новината за възможни враждебни действия.