Джеймс Грейди - Шестте дни на Кондора

Мичъл изчака да се убеди, че Нюбъри е свършил.

— Добре. Засега май нищо не разбирам. Смятам да не предприемам никакви определени мерки, докато някой от горните етажи не ми заповяда. Междувременно ти и твоите момчета няма да мърдате оттам. Всичко трябва да остане, така както е било. Искам това място да бъде замразено и никой да не влиза или излиза оттам, но наистина да бъде така. Използвайте всички необходими средства.

Мичъл замълча за малко, за да подчертае смисъла на думите си и с надеждата, че не прави грешка. Той току-що бе дал пълномощия на групата на Нюбъри да предприеме всякакви мерки, включително предумишлено убийство не при самоотбрана, и да действат на територията на САЩ без предварително съгласуване. Да убият от каприз, ако решаха, че капризът означава нещо. Последствията от подобна рядко давана заповед можеха да бъдат много сериозни за всички, които имаха отношение към нея. Мичъл продължи:

— Изпращам още хора да покрият района като допълнителна предпазна мярка. Ще изпратя и екип от криминалната лаборатория, но те могат да правят само неща, които не променят обстановката. Те ще донесат и система за свръзка. Разбра ли?

— Разбрано. А, да, открихме нещо малко странно.

Мичъл каза:

— Да?

— По радиото ни казаха, че имало само една врата. Ние намерихме две. Това нещо говори ли ти?

— Не — отвърна Мичъл, — но и цялата тази работа по принцип нищо не ми говори. Има ли друго?

— Само още нещо. — Гласът му стана леден. — Някакъв кучи син е направил на решето едно девойче на третия етаж. Не я е застрелял, просто я е направил на решето. — Нюбъри прекрати връзката.

— А сега какво? — попита едрият мъж.

— Ще чакаме — отвърна Мичъл и се облегна в инвалидната си количка. — Ще седим и ще чакаме Кондора да се обади.

В 13,40 ч Малкълм намери телефонна будка в Капитолия. С монетите, които получи от едно преливащо от енергия момиче, той набра номера на „горещия телефон“. Не се наложи да изчака дори първото иззвъняване.

— 493–7282 — гласът отсреща беше напрегнат.

— Обажда се Кондора, Секция 9, Отдел 17. Намирам се в улична телефонна будка, не мисля, че ме следят, и съм почти сигурен, че никой не ме чува.

— Информацията ти бе потвърдена. Искаме да те докараме в Лангли, но се страхуваме да те оставим да дойдеш сам. Знаеш ли къде се намират театрите от „Кръг 3“ в района на Джорджтаун?

— Да.

— Можеш ли да бъдеш там след един час?

— Да.

— Добре. А кого от работещите в Лангли познаваш поне по външен вид?

Малкълм се замисли.

— Имах инструктор, чието кодово име бе Врабец IV.

— Почакай малко!

Мичъл се възползва от предимството си при използването на компютрите и комуникационните системи и след като се увери в съществуването на Врабец IV, установи, че инструкторът се намира в сградата. Две минути по-късно той каза:

— Добре, ето какво ще стане. След половин час Врабец IV и още един човек ще паркират на малката уличка зад театрите. Те ще изчакат точно един час. Така ще разполагаш със запас от тридесет минути, в случай че подраниш или закъснееш. На уличката можеш да излезеш пеша от три места. И от трите ще можеш да видиш всеки пред себе си, преди някой да забележи самия теб. Когато се убедиш, че е безопасно, тръгни по уличката. Ако нещо или някой ти се сторят подозрителни, ако Врабец IV и неговият придружител не са там или с тях има други хора, ако в краката им има дори един гълъб, незабавно си вдигай задника оттам, иди на някое сигурно място и отново ми се обади. Обади ми се и ако не успееш да отидеш. Става ли?

— Ст-т-аа-пчиху!

Мичъл почти подскочи в количката си:

— Какво, по дяволите, беше това? Всичко наред ли е?

Малкълм избърса телефонната слушалка.

— Да, сър. Нищо ми няма. Извинявайте, но съм настинал. Разбрах какво трябва да направя.

— За Бога. — Мичъл затвори. Той се облегна на стола си. Преди да успее да си отвори устата, едрият мъж каза:

— Слушай, Мичъл. Ако не възразяваш, аз ще придружа Врабец IV. Аз нося отговорност за отдела и никой от младоците няма да се справи с положението — а то може да се окаже доста сложно — по-добре от мен, нищо че съм само един уморен старец.

Мичъл погледна едрия, самоуверен мъж срещу себе си и се усмихна.

— Добре. Врабец IV ще ви чака пред портала. Вземете вашата кола. Познавате ли Кондора?

Едрият мъж поклати глава.

— Не, но мисля, че съм го виждал. Можеш ли да ми намериш снимка?

Мичъл кимна и каза:

— Врабец IV разполага със снимка. От „Снабдяване“ ще ви дадат каквото им поискате, но ви предлагам да вземете пистолети. Някакви предпочитания?