Джеймс Грейди - Шестте дни на Кондора

Едрият мъж тръгна към вратата.

— Да — отвърна той и погледна назад, — тридесет и осем калибров специален, със заглушител, в случай че се наложи да се действа, без да се вдигне шум.

— Ще го намерите в колата си заедно с амунициите. А, да — каза Мичъл, като спря едрия мъж на половината от пътя до вратата, — искам отново да ви благодаря, полковник Уедърби.

Едрият мъж се обърна и се усмихна.

— Няма нищо, Мичъл. В края на краищата това ми е работата. — Той затвори вратата зад себе си и отиде при колата си. След няколко крачки гърдите му много леко почнаха да хриптят.

Малкълм лесно намери такси, като се има предвид времето. Двадесет минути по-късно той се разплати с шофьора на две преки от театрите от кръга. Разбираше, че е особено важно да не се показва предварително. Няколко минути по-късно той седеше на една маса в най-тъмния ъгъл на някакъв бар, претъпкан с мъже. Барът, избран от Малкълм, бе най-оживеното свърталище на хомосексуалисти в цял Вашингтон. От единадесет часа преди обед до късните среднощни часове мъже на всякаква възраст, обикновено от средната класа и по-нагоре, пълнят бара, търсейки възможност да си починат и да се отпуснат сред себеподобните си. В бара цари щастлива хомоатмосфера. Рокмузиката гърми, а смехът стига чак до улицата. Веселието не е съвсем искрено, изпълнено е с ирония, но все пак го има.

Малкълм се надяваше, че не бие на очи — просто един мъж в бар, пълен с други мъже. Той държеше в ръка чашата с коктейла си, без да бърза, отпиваше от нея и следеше дали някой в тълпата не го е разпознал. Някои от лицата в тълпата също го гледаха.

Никой не забеляза, че само лявата ръка на Малкълм е поставена на масичката. Дясната беше под нея и държеше пистолет. Насочваше го срещу всеки, който се приближеше.

В 14,40 ч Малкълм скочи от мястото си и се присъедини към една голяма група, която си тръгваше. Щом се озова навън, той бързо се отдалечи от групата. В продължение на няколко минути Малкълм кръстоса из тесните улички на Джорджтаун и внимателно наблюдаваше хората около себе си. В три часа, след като се убеди, че не го следят, той се отправи към театрите.

Врабец IV се оказа треперещ, очилат инструктор по правителствените процедури. Не му бяха дали никакво право на избор за участието му в тази история. Той съвсем ясно заяви, че не му плащат за подобни работи, че твърдо протестира и че е длъжен да помисли за жена си и четирите си деца. Най-вече, за да го накарат да млъкне, от „Снабдяване“ му дадоха непроницаема за куршумите жилетка. Той облече спарващата, тежка жилетка под ризата си. Дебелата тъкан пречеше на опитите му да се почеше. Не си спомняше никакъв Малкълм или Кондора — бе обучил десетки групи младши офицери. На хората от „Снабдяване“ им бе все едно, но въпреки това го слушаха.

Уедърби инструктира шофьорите на съпровождащите коли, докато отиваха към паркинга. Той провери късия пистолет и приспособлението с форма на наденичка към него и кимна одобрително на мъжа от „Снабдяване“. В нормална обстановка на Уедърби щеше да му се наложи да се разпише за оръжието, но пълномощията на Мичъл правеха тази процедура излишна. Човекът от „Снабдяване“ помогна на Уедърби да нагласи специалния кобур под мишницата си, подаде му двадесет и пет запасни куршума и му пожела успех. Уедърби измърмори нещо, докато се качваше в светлосинята си лимузина.

Трите коли потеглиха от Лангли плътно наредени една след друга. Синята лимузина на Уедърби се движеше по средата. Щом подминаха бариерата при Белтуей и навлязоха във Вашингтон, задната кола „спука“ гума. Шофьорът „загуби контрол“ над автомобила и колата завърши пътуването си напряко на две от лентите. Нямаше ранени, но в резултат на произшествието движението бе спряно в продължение на десет минути. Уедърби следваше другата кола отблизо, докато тя си проправяше път и криволичеше из лабиринта на движението във Вашингтон. На една тиха уличка в югозападната част на града предната кола зави на 180 градуса и потегли в обратна посока. Когато мина край синята лимузина на Уедърби, шофьорът му направи знак, че всичко е наред, а после натисна газта и се скри от погледа му. Уедърби се отправи към Джорджтаун, като през цялото време проверяваше дали няма опашка.