Джеймс Грейди - Шестте дни на Кондора

Няма нищо необичайно в един отворен прозорец в столицата, даже времето да е дъждовно. Във Вашингтон обикновено е топло дори и през дъждовните пролетни дни. Сградата на дружеството обаче имаше климатична инсталация и прозорците се отваряха само за проветряване. Малкълм знаеше, че обяснението със свежия въздух е нелепо — нелепо именно защото бе отворен точно този прозорец. Прозорецът на Тамата.

Тамата — както знаеха всички в отдела — изпитваше ужас от отворени прозорци. Когато била на девет години, двамата й по-големи братя се сбили за една картинка, която тримата намерили на тавана. Най-големият й брат се подхлъзнал на едно чердже и полетял през прозореца на тавана към улицата, като при падането си счупил врата и останал парализиран за цял живот. Тамата веднъж бе споделила с Малкълм, че само заплахата от пожар, изнасилване или убийство може да я накара да се приближи до отворен прозорец. И въпреки това прозорецът на стаята й бе отворен.

Малкълм се опита да потисне неспокойствието си. Прекалено ти е развито въображението, помисли си той. Сигурно има съвсем нормална причина прозорецът да бъде отворен. Може би някой си прави шега с нея. Но никой от колегите му нямаше навика да погажда номера на другите, а и никой не би я измъчвал по този начин. Той бавно тръгна по улицата, подмина сградата и стигна до ъгъла. Всичко останало изглеждаше наред. От сградата не се чуваше шум, но те навярно просто четяха.

Ама че глупости, помисли си той. Малкълм прекоси улицата и с бързи крачки отиде до портичката, изкачи стълбите и след моментно колебание натисна звънеца. Той чуваше звъненето му в сградата, но госпожа Ръсел не отговаряше. Малкълм позвъни отново. Пак нищо. По гърба му пропълзяха мравки и усети хлад по врата си.

Уолтър премества книги, помисли си той, а Парфюмената Поли е в кенефа. Това трябва да е. Той бръкна бавно в джоба си за ключ. Когато някакъв предмет бъде пъхнат в ключалката денем, из цялата сграда зазвъняват звънци и мигат лампи. Нощем звънят звънци и в главното управление на вашингтонската полиция, в комплекса в Лангли и в една специална къща към охраната в центъра на Вашингтон. Малкълм долови ниското жужене на звънците, когато завъртя ключа в ключалката. Той отвори вратата и бързо прекрачи прага.

От подножието на стълбите Малкълм можеше да види само, че помещението изглежда празно. Госпожа Ръсел не си беше на бюрото. С периферното си зрение той забеляза, че вратата на доктор Лапе е открехната. В стаята се носеше някакъв особен мирис. Малкълм захвърли кесиите със сандвичи на бюрото на Уолтър и бавно се заизкачва по стълбите.

Той откри източника на миризмата. Госпожа Ръсел е била зад бюрото както обикновено, когато те са влезли. Силата на огъня от автомата, скрит в чантата на пощальона, я бе отхвърлила чак до кафеварката. Цигарата й бе паднала на врата й и бе горила плътта, преди и последният милиметър тютюн и хартия да се превърнат в пепел. Странна безчувственост обзе Малкълм, докато гледаше прегънатата надве фигура, отпусната в локвичка кръв. Той се обърна бавно като робот и влезе в стаята на доктор Лапе.

Уолтър и доктор Лапе преглеждали фактури, когато чули странните кашлящи звуци и тупването на тялото на госпожа Ръсел. Уолтър отворил вратата, за да й помогне да вдигне изпуснатата пратка (той бе чул звънеца, а после и думите на госпожа Ръсел „Какво ни носите днес?“). Последното нещо, което Уолтър видял, бил висок слаб мъж, който държал някакъв уред с формата на L. При аутопсията се установи, че е получил кратък откос — пет куршума в стомаха. Доктор Лапе видял всичко, но нямало къде да избяга. Тялото му лежеше, тежко отпуснато, до отсрещната стена под кървава ивица от диагонални дупки.

Двама от мъжете тихичко се изкачили на горния етаж, а пощальонът останал да пази вратата. Никой от останалите в дружеството не бил чул нищо. Ото Скорцени, началникът на командосите на Хитлер, веднъж демонстрирал ефективността на английския автомат „Стен“ със заглушител, като изстрелял цял пълнител зад гърбовете на група генерали, дошли на оглед. Германските офицери нищо не разбрали, но не поискали да копират английското оръжие, тъй като, разбира се, Третият райх произвеждал по-добри оръжия. За двамата мъже обаче стенът бил достатъчно добър. Високият отворил рязко вратата на Малкълм, но не намерил никого вътре. Рей Томас бил на колене зад бюрото си и си търсел молива, когато набитият мъж го открил. Рей имал време да изпищи „О, Божичко, не…“, преди той да му пръсне черепа.