Джеймс Грейди - Шестте дни на Кондора

Двамата мъже затвориха вратата зад себе си.

Дъждът отново заваля в четвъртък. Малкълм се събуди с признаци на настинка — подуто, болезнено гърло и леко притъпени възприятия. Не стига, че се бе събудил болен, ами се бе и успал. Той размисли няколко минути, преди да реши да отиде на работа. Защо да използва правото си на отсъствие по болест само заради някаква си настинка? Поряза се при бръсненето, не успя да приглади косата над ушите си, дясната леща му създаде проблеми при поставянето и откри, че шлиферът му е изчезнал. Докато тичаше за работа през осемте пресечки, изведнъж се сети, че сигурно ще пристигне твърде късно и няма да види момичето. Когато излезе на Югоизточна А, той погледна нагоре по улицата и точно в този момент видя как тя се скри в Библиотеката на Конгреса. Той така се бе загледал в нея, че не внимаваше къде върви, и стъпи в една дълбока локва. Беше по-скоро смутен, отколкото ядосан, но мъжът, когото забеляза да седи в синята лимузина, паркирана на една крачка от дружеството, като че ли не обърна внимание на този гаф. Госпожа Ръсел посрещна Малкълм с едно рязко „Време беше“. На път за стаята си той си разля кафето и си изгори ръката. Има дни, когато просто в нищо не ти върви.

Малко след десет часа на вратата леко се почука и Тамата влезе в стаята. Тя го погледа няколко секунди през дебелите стъкла на очилата си с плаха усмивка на уста. Косата й беше толкова тънка, че на Малкълм му се струваше, че различава всеки отделен косъм.

— Рон — прошепна тя, — знаеш ли дали Рич не е болен?

— Не! — изкрещя Малкълм, а после шумно се изсекна.

— Няма нужда да викаш! Тревожа се за него. Не е тук и не се е обаждал.

— Лоша работа, мамка му! — Малкълм разтегли думите, тъй като знаеше, че ругаенето притеснява Тамата.

— А на теб какво ти става, за Бога? — попита тя.

— Настинал съм.

— Ще ти донеса аспирин.

— Не си прави труда — отвърна той нелюбезно. — Няма да помогне.

— Ти си невъзможен! Довиждане! — Тя си тръгна и побърза да затвори вратата зад себе си.

Милостиви Божичко, помисли си Малкълм, и отново се залови с Агата Кристи.

В 11,15 ч телефонът иззвъня. Малкълм го вдигна и чу хладния глас на доктор Лапе.

— Малкълм, имам едно поръчение за теб, а освен това е твой ред да отидеш за обеда. Предполагам, че всички други ще искат да останат в сградата. — Малкълм погледна през прозореца към изливащия се дъжд и стигна до същото заключение. Доктор Лапе продължи: — Следователно би могъл да убиеш с един куршум два заека и да донесеш обяда на връщане. Уолтър вече събира поръчките. Тъй като трябва да оставиш един пакет в старата сграда на Сената, предлагам да купиш храната от заведението на Джими. Можеш да тръгваш.

Пет минути по-късно подсмърчащият Малкълм се запъти през сутерена към черния изход в задната част на сградата. Никой не бе подозирал за съществуването му, тъй като той не бе отбелязан на оригиналните чертежи на сградата. Намериха го, когато Уолтър премести някакъв шкаф, докато преследваше един плъх, и откри малката, прашна вратичка, която се отваряше зад люляковите храсти. Тя не се виждаше отвън, но имаше достатъчно място човек да се промъкне между храстите и стената. Вратичката се отваряше само отвътре.

Малкълм си мърмори под носа през целия път до старата сграда на Сената. От време на време кихаше между две промърморвания. Продължаваше да вали. Докато стигне до Сената, дъждът превърна светлокафявия цвят на велуреното му яке в чернокафяв. Русокосата секретарка в приемната на сенатора го съжали и му наля чаша кафе, докато се поизсуши. Тя му каза да чака сенаторът да потвърди „официално“ получаването на пакета. И съвсем случайно свърши преброяването на книгите в момента, в който Малкълм си изпи кафето. Момичето имаше приятна усмивка и Малкълм реши, че носенето на детективски романи при разни сенатори може би не е чак такава загуба на време.

Обикновено от старата сграда на Сената до заведението на Джими на авеню „Пенсилвания“ се стига за пет минути ходене пеша, но дъждът бе преминал в потоп и Малкълм стигна за три минути. Ресторантът на Джими е любимо място на работещите на Капитолийския хълм, тъй като обслужването е бързо, храната — добра, а заведението притежава свой шик. В него работят бивши затворници. То представлява смесица между малък еврейски магазин за деликатеси и бар в Монтана. Малкълм даде списъка с поръчките на сервитьорката, поръча си сандвич с кюфте и мляко и се отдаде на обичайното си занимание да съпоставя престъпността и персонала на ресторанта.