Джеймс Грейди - Сянката на Кондора

Малкълм облегна глава на покрива. Небето над него беше пълно със звезди. Не си спомняше да е виждал толкова много и толкова ярки. Поне не от дете. Погледна в другия край на покрива, където беше залегнал Чоу. Скоро щеше да стане време да го смени. Мина му през ум, че би могъл да се опита да го хвърли долу в тъмнината, но знаеше чие тяло ще излети от високия четири етажа и половина покрив, ако прояви такава глупост. Освен това, помисли си той, вече е твърде късно за такова нещо.

Намираха се на покрива на съда. Оттам се виждаше почти целият град. Вляво от тях, на същата страна на улицата, се намираше библиотеката, а вдясно, на върха на възвишението, имаше запустяла къща. Мотелът на Малкълм беше на отсрещната страна на улицата. Рецепцията и стълбите, водещи към стаята му, се виждаха ясно.

Малкълм и Чоу проникнаха в сградата на съда почти веднага след като се върнаха в Шелби. В неделя в сградата нямаше никой. Чоу отключи външната врата и вратата към тавана за съвсем малко време. Малкълм беше сигурен, че увереността на китаеца е резултат на предварително проучване. Това беше в стила му — доколкото беше възможно, той не оставяше нищо на случайността. За миг се разтревожи за Шийла, но си помисли, че тя се чувства добре в наблюдателния си пункт — една барака за сечива зад мотела.

Малкълм се срещна с Чоу и Шийла на главния път пет минути след като излезе от къщата на Робинсън. Отидоха в западния край на града, паркираха джипа и се върнаха в мотела пеша. По пътя Чоу им прочете една лекция.

— Разбира се, има много възможности. Но едно е доста очевидно. Нещо със семейство Робинсън, а може би и с Кинсайд не е наред. Като вземем предвид всичко, което знаем, логично е да заключим, че по някакъв начин нашият приятел Крумин е замесен. Мисля, че този Ливингстън, роднината, който ги посещава, е всъщност неуловимият Крумин.

Разбира се, това е само предположение, но си мисля, че смъртта на руснака и всичко това е свързано с Крумин по някакъв начин, макар и не пряко. Във всеки случай със смъртта си той отклони от Уитлаш вниманието на американското контраразузнаване. Не е ли интересно?

— Е? — попита Малкълм. — Дори и така да е, какво ще правим? Не смятам, че си толкова глупав, та да ме оставиш да се обадя на моите хора.

— Точно така — отвърна Чоу добродушно. — Поне засега. След като аз свърша е него, той ще бъде ваш.

— И кога ще бъде това?

— Много бързаш, момче. Ами ако в къщата на Робинсън са ти казали истината? Съмнявам се, но как можем да сме сигурни? Но да предположим, че Ливингстън е Крумин. Какво прави тук? Защо Робинсън му помагат? Замесени ли са и Кинсайд? Преди да можем да направим нещо срещу Крумин, трябва да разберем дали ще отхапе ръката ни, ако се опитаме да го докоснем. Ако можех да рискувам и да се доверя на твоите шефове, щяхме да разберем всичко много бързо, но не смея да го направя. С тях се работи много трудно. Трябва да разчитаме на собствените си сили. И на помощта на заподозрения господин Крумин.

Днес те изпратих в къщата им не за да чуеш лъжата им. Исках да ги обезпокоиш. Крумин е знаел, че си агент. Ако не знаеше, би трябвало да е глупак, а той не е. Сигурен съм, че е научил и за смъртта на другия руснак. Обикновено поддържа много стабилна връзка с ръководството си. Без съмнение, в дома на Робинсън има мощна радиостанция, която може да приема и предава скоростно. Ако няма, добрият домашен телефон винаги може да се свърже с къщата, в която има.

Посещението днес го е убедило, че виждаш нещо съмнително при тях. А това вече е опасно за него.

Първата му реакция би била да приеме най-лошото и да се скрие. Но след това ще разбере, че е безсмислено. Ако американците искаха да го заловят, нямаше да те изпращат само за да го безпокоиш. Освен това знае, че ако го наблюдаваш, бягството му ще означава потвърждение на подозренията ти.

Но той не може да стои, без да направи нещо. Ти си прекалено голяма заплаха. Явно е, че ти го подозираш — след като си си осигурил безпрепятственото излизане от фермата чрез срещата с Шийла, ясно е, че не му се доверяваш. Дори и да не знаеш нищо, дори и нищо да не си съобщил на шефовете си, той трябва да приеме, че ще продължиш разследването си. Това, че второто ти посещение беше съвсем непрофесионално, дори глупаво, още повече влошава нещата. Да го убеждаваш, че си свършил работата си, но си любопитен, е направо нелепо. Никой агент не би постъпил така и никой социолог не любопитства, след като е свършил изследването си. С други думи, това, което ти направи, беше аматьорско, абсурдно, безумно. Той няма да може да го обясни с нищо.