Джеймс Грейди - Сянката на Кондора

— Сега всичко си застана на мястото — започна Чоу, когато излязоха от Шелби. — Трябваше да изчакам и да видя кой ще дойде да се интересува от теб, за да разбера каква е връзката между Крумин-Ливингстън и двете семейства от Уитлаш. Ако Крумин беше дошъл сам, нямаше да мога да разбера, без да го разпитам. Понеже той изпрати представители и от двете семейства, сигурен съм, че теорията ми е била правилна.

За Крумин чухме най-напред малко след Втората световна война. Тогава той беше нещо като легенда в отбрани военни кръгове и затова научихме за него. Един от по-интелигентните ни дипломати разговарял за войната със свой съветски колега късно една нощ и руснакът му казал за Крумин. Нашият дипломат проявил съобразителност и веднага след това записал всичко.

Крумин бил съвсем млад партизанин и провеждал много акции в тила на нацистите. Преди още да навърши двадесет, той се издигнал много високо във военната йерархия. Възрастта и талантът му помогнали да избегне последвалите чистки и в края на краищата той се прехвърлил в цивилното разузнаване, където обучавал агенти за нелегални акции, бойни действия, тактика и преминаване на граници.

Представил се много добре, запознал се с когото трябва и стоял настрана от вътрешнопартийните борби. След това чухме за него от младите хора, които изпращахме в Съветския съюз на обучение в началото на петдесетте. Сигурно си спомняш, че тогава отношенията ни бяха много по-добри. Нашите хора разказваха как Крумин искал да „засее“ Запада с многобройни бойци от „петата колона“. В онези дни както Западът, така и Изтокът смятаха, че конвенционалната война между тях никак не е изключена.

Атомното въоръжаване, стратегическите промени и вътрешните проблеми сега направиха излишни тези планове за конвенционална война. Битката не се осъществи.

Когато неприятностите между СССР и Китай прераснаха в нещо повече от философски спорове, един от проблемите стана земята. И двете страни имат претенции за земи по общата им граница. И двете страни са разположили войски по тази граница, което е доста странно за приятели.

И така, през 1974 година започна този шпионски бум, за който споменах.

Крумин не само е обучавал някои от нашите хора. Той е подбрал най-податливите от тях и ги изпратил при нас като предатели. Но целта му не е била да получава само информация. Той е подбирал селяни от северните провинции, които по исторически причини никога не са били особено привързани към властта в Пекин, и ги е изпращал обратно, като „семена“, в случай че между двете страни избухне война. Те са били готвени за терористи в нашия тил.

Сега вече сме идентифицирали почти всички, които са били вербувани от него. Когато се наложи, ще ги неутрализираме и няма да ни пречат. Но искаме да сме сигурни, че сме заловили всички. Ето затова ни е Крумин.

Разбира се, ти си се досетил за Робинсън и Кинсайд. Тази история няма нищо общо с ракетите. Тя засяга границите. Спомни си, в СССР навремето са считали нахлуването през Канада за добра военна стратегия. Добави и идеята на Крумин за „петата колона“, и всичко си застава на мястото.

Но както често се случва, вашите хора не могат да видят гората, а виждат дърветата. И при смъртта на вашия агент са си мислили за ракети, а не за граници.

Не мисля, че теорията за „семената“ тук е приложена в чист вид, но може да се приеме, че двете семейства са руски агенти, доведени тук преди години, за да действат, когато от тях има нужда.

И това не е първата операция на Крумин в този район. През 1965 година един сантиментален канадец на име Джордж Спенсър се предава на властите като руски шпионин. Умирал от рак и решил, че няма какво друго да направи. Той бил дребна риба и всъщност не бил направил кой знае какво. Една от задачите, поставени му от Москва, била да намери десет ферми, обявени за продан в Британска Колумбия, близо до американската граница. Той не успял да изпълни тази задача.

— Но Робинсън и Кинсайд са тук от петдесетте години — прекъсна го Малкълм.

— Да — каза Чоу. — Предполагам, че са били от първите. Представи си само — цял град агенти! Предполагам, че когато стратегията и тактиката на студената война са се променили, Крумин е решил да се хване за това малко селце, а може би и за други подобни и да разработва идеята си. От такава операция не може да се получи информация, но пък тя би осигурила отлични условия за прехвърляне на войски и товари. Когато правителството ви е решило да разположи тук ракетите, сигурен съм, че Крумин е подскачал от радост.