Джеймс Грейди - Сянката на Кондора

— Знаеш какво искаме да чуем. Ако ми хрумне нещо друго, ще ти кажа да го преведеш.

Шийла кимна и заговори бавно на ранения. Първоначално той не отговаряше, но постепенно отговорите му станаха не по-къси от въпросите.

Малкълм погледна към Чоу. Китаецът беше застанал над Крумин. Когато Шийла задаваше въпросите си, той се усмихваше. От гордост, помисли с Малкълм. От удовлетворение. Той затвори очи и преглътна с мъка.

Към реалността го върнаха думите на Чоу на английски:

— А сега за американците. Хайде да им направим малък подарък, освен че ще им върнем взетата назаем птица. Попитай го за сегашната му операция, за руснака и за техния агент, застреляни край ракетната площадка. Но най-напред сложи нова касета. Чоу се обърна към Малкълм:

— За нещастие, Малкълм, Крумин ще отговаря на родния си език. Ще трябва да почакаш, докато преведат записа. Чак след това ще научиш в какво вълнуващо приключение си участвал. Е, сигурен съм, че нямаш нищо против.

Чоу кимна на Шийла. Тя бързо смени касетата в магнетофона и отново започна да задава въпроси.

Три минути по-късно тя погледна Чоу и каза на английски:

— Край. Раната го боли прекалено и не можем да продължим с разпита.

Тя подаде на Чоу касетите. Той сложи в джоба си едната и тръгна към Малкълм. Пусна касетата в джоба му и закопча капака му за по-сигурно.

— Шийла — каза Чоу. — В това градче има седем превозни средства. Вземи дистрибуторните им капачки и ми ги донеси.

Тя излезе, без да каже дума.

Чоу наклони главата на Малкълм. Той беше твърде слаб, за да се противопостави.

— Така — каза китаецът. — Нашата връзка е към своя край. Трябва да ти кажа, че за мен беше удоволствие да работя с теб, истинско удоволствие. Сигурен съм, че шефовете ти също ще оценят нашето сътрудничество като удивително. Каквото и да им кажеш, то няма да ни навреди никак. Тъй като прочистих една каша, която те не забелязаха, и тъй като им подарявам тази малка касета, би трябвало да бъдат добре разположени към мен и моята страна. В края на краищата нашият съюз беше много ползотворен, нали?

Малкълм гледаше Чоу занемял. Китаецът му се усмихна. Останаха, без да говорят в продължение на няколко минути, и след това Шийла влезе, натоварена с дистрибуторни капачки.

— Отлично, скъпа моя. Сигурен съм, че няма нужда да те питам дали си взела всичките. Сигурен съм, че не би пропуснала нито една, след като знаеш какво бих направил, ако не ти се доверя и отида да проверя сам. Сложи ги в раницата си. Можем да оставим магнетофона, но си вземи комплекта. Ще изнеса раницата навън, когато дойда и аз. Подай ми фотоапарата.

Шийла бръкна в раницата и извади оттам японски фотоапарат. Сложи капачките в раницата и се изправи.

— Добре е, че осветлението е силно и няма да ни трябва светкавица. А и неподвижни обекти се снимат по-лесно — каза Чоу и се усмихна, но те не обърнаха внимание на шегата му. Той им кимна с глава:

— Шийла, изведи Кондора навън, аз идвам след малко.

Двамата излязоха през страничната врата. Наложи се да минат през кухнята. Бяха някъде навън, когато се чу пукването. Малкълм трепна. Обърна се към Шийла и каза:

— О, боже!

Тя взе двете му ръце и ги раздруса, сякаш той беше малко дете. После го бутна грубо назад и изсъска:

— Какво очакваше? Какво си мислиш, че е това? Детска игра? Ти разбра, че Чоу не е обикновен агент и не е изпратен, за да събира информация. Мислиш ли, че някое правителство би жертвало човек като него, като го прати да си пъха носа тук и там? Ти знаеше, трябваше да се досетиш, че той е убиец. Знаеше какво ще направи. Може и да не си го признал пред себе си, но не казвай, че си изненадан. И без това вече е все едно.

Малкълм се втренчи в нея. Очите й светеха в мрака, може би сълзи отразяваха светлината от къщата.

— Просто… аз… надявах се, че… — Той поклати глава. Чу как Чоу ходи из къщата. Знаеше, че той скоро ще дойде при тях.

— Ами какво ще стане с…

Шийла го прекъсна.

— Какво ще стане с нас? Както казваш сам ти, не бъди глупак! И това знаеше. Аз също. Каквото и да е имало, то е свършило, няма го. Край.

— Шийла, аз…

— Какво ти? Какво искаш да направя? Да оставя работата си, всичко, в което вярвам, миналото си, страната си, народа си? Заради теб? Аз знам, че ти не можеш да дойдеш с мен. Най-напред, защото Чоу няма да разреши. Това не влиза в плана. А мислиш ли, че ще ми позволи да остана? А мислиш ли, че твоите шефове ще ме оставят тук, без да ме накарат да им продам душата си, самото си съществуване?